Сблъсъкът Борисов – Първанов най-после ще сложи край на прехода
Сблъсъкът Първанов – Борисов е сблъсък между два различни политически проекта с две противоположни политически ценности. Не случайно едрият капитал и олигархията застана на странат на Георги Първанов. Това не е заради кризата и заради Дянков, а заради желанието на Борисов България да не се управлява от шепа „назначени бизнесмени”. Макар че Борисов разполага само с подкрепата на интернет, нищо чудно медиите в интернет да се окажат по-влиятелни от останалите традиционни медии.
Прочетете повече по темата в http://www.bnews.bg/
Loading ...
Бареков,колко ти плаща бате ти Борисов ,за да го подкрепяш толкова чрез интернет медиите ти,които явно са си негови.
Бареков, Бойко, с вас сме!
Бойко първо да оправи дупките в държавата,а после да иска импийчмънт.Всички пътища са в безобразно състояние.Той едни дупки не може да оправи ,а магистрали и заводи щял да строи.
“Полека изплува, зад облака бял” Бареков и се опитва да ни убеди в две (не)свои измишльотини. Първата е, че интернет може да се окаже най-по. Момче, може би е така в много страни по света, но тук приоритетни са дупките, мамбото,модифицираните обекти, импийчмънта и мн. др.Ще решава БНТ, другите медии вкупе с капитала. И тук е втората изумителна мисъл – едрият бизнес крепи Първанов.Ако е така, да живей! Но бизнесът си гони печалбата, а другото е инструмент. А Б.Б. е в двойна позиция – хем гони своята печалба, хем не иска да е инструмент. Всеки евреин ще му каже обаче, че “алъш-вериш” означава “вземи-дай”.Дали взе достатъчно, за да даде?
Бареков,що не пишеш за кризата в българската икономика,а за тоя измислен скандал с който искат да отклонят вниманието на хората от най-важните неща в държавата ,които в скоро време ще ги усетим всички много яко.
Бареков, стига писа глупости….. Колко си влиятелен ще кажат други, не ти! Мижитурко!
Никога, дори за миг не забравяй, защо ти духнаха под опашката в BTV!
Мижитурко
Бареков що не станеш официален говорител на правителството….подлезурко такъв….
НИКОЛАЙ СТАТКОВ
гр. Враца, ул.Петропавловска 88, лично и
като пълномощник на ДЕСИСЛАВА Н. ВЪЛКОВА
гр. Враца, Леонова 60 ап. 11
пол. на 9.03.2010 г.
ОКРЪЖЕН СЪД гр. МОНТАНА
ИЗЯВЛЕНИЕ – ЗАЩИТА
КЪМ : протокол с.з. на 15.03.2010 г. по в.гр.д. № 066/2010 г. на неразделна част.
Уважаеми съдии,
В улеснение на процедирането и допълване доклада по делото към насрочено-то открито съдебно заседание изказвам и прилагам в писмен вид съображенията си и по съществото на повдигнатия спорен въпрос в защита от дискриминация във връзка със злоупотреба с права. Предметните на спора нарушения в дискри-минация и злоупотреба с права продължават и сега въпреки производството.
Настоящите писмени бележки да служат за допълване на протокола съгласно чл. 151 ал. 3 от ГПК. Така избягвам възможността за „ грешки”, такива извърш-вани от ответниците и свързано с това искане за поправка и допълване на протоколи.
Подържам единния си иск от внесени и свързани шест и.м. пред РС-Враца, № 1103/13.05. 2005 г., № 1183/13.05.05 г., № 1133/19.05.05 г., № 1229/01.06.05 г., № 1247/06.06.05 г. и № 1258/07.06.05 г., пренесени за разглеждане тук.
Производството започва с изпращане и порочно укриване на моите искови молби от ответ-ните съдебни инстанции. С две жалби за бавност, № 402 и №403 от 19.07.2005 г. при апелатив-ния съд / САС/ искам събиране на шестте иска за указания към магистратите по процедурата, съгласно ГПК. Отговор Ж-Б-149/150 от 21.07.05 г.САС „ се прави” на неразбрал жалбата ми и процесуалния кодекс. Само това обстоятелство характеризира постигнатия до сега резултат.
Подържам иска си да бъде конституирана като ответник и държавата.
Предявеният единен иск срещу сочените ответници Врачански – Окръжен съд, Районен съд, РДВР, РДНСК, Общинска и Областна администрации, както и прокуратурата на България, представители в частност на изпълнителната и съдебната власт, като държавна власт по Конституция, се явява иск срещу Държавата във връзка със ЗОДО. Още повече когато чл. 74 ал. 2 от ЗЗСД препраща към ЗОДО за обезщетение, като завършваща процедура по защитата на права. Ответници държавни органи са процесуални субституенти на държавата, наред с които по служебен почин съда трябва и да конституира като ответник и държавата. Съгласно смисъла на чл. 18 / отм./ и действащ чл. 31 от ГПК това са министър-председателя, министрите на полицията и на правосъдието. След като пет от сочените иска са укрити от ответника и внесени веднъж тук от мен, същите впоследствие недопустимо са изключени от разглеждане при настоящето производство.
Моя касационна жалба № А 324/25.02.2008 г. на ОС-Монтана неправилно е изпратена и гледана от ВКС, когато отменителната част на решение от 22.01.08 г.по гр.д. № 381 за 2007 г. на ОС-Монтана е по допълване на решение относно злоупотреба с права във връзка с дискри-минация от страна на ответните администрации, институции и съдебни инстанции.
Мое искане за изпращане делото на РС за произнасяне при триинстанционалността на съдебния процес ВКС отхвърли с мотив да се произнесе по същество. Искания отвод на ВКС по тези обстоятелства е отхвърлен. Производството сега се развива под диктата на ВКС. Съда правилно разбира заявените за защита права, като превратно на иска постановява решения.
Разбирам преследването от ответната власт – държава към мен и сега.
І. Подържам и искам отвод на съда – ОС и ВКС за пристрастната зависимост на веднъж постановеното. Нямам доверие в българската съдебна система при наличната порочна практика: на действия, процедиране с изключено право на защита и решения, по заявени за защита права. Съда се доверява на чиновник и колега, като аз трябва да свърша неговата работа и платя за това.
Има злоупотреба с права от страна на ответните администрация в дискрими-нация. Има политическо българско производство в преследване на човека, гражданин и работодател на администрацията. Аз държа на закона в защита, като се стремя да бъда обективен.
В подкрепа на твърденията ми за съпружеска обвързаност на председател ответния ОС, Александрова със служителя от бившата служба „ държавна сигурност” при МВР Александров, прилагам тук мнение от 24.03.1981 г. с подпис на този следовател за обвинение в измяна на гражданин / пр. 1/.
Искам съда да призове ответниците да отговорят на възникналите въпроси, в изясняване обществената среда в града създавани за мен и рода, на мнения и държане в положение на робство, принуда и унижение.
Баща ми Евстати Статков, като общественик с гражданска позиция вижда зараждаща се заплаха от втора световна война и в 1936 г. предупреждава с обръщение българите. Тогава влиза в очите на службите на „ Държавна сигурност”, с досие по 27593/17.ХІІ.1937 г./ пр. 2/. Втори път, доверява се на силите спечелили ІІ световна война, като секретар на ПГ „ Звено” е награден от Националния комитет на Отечествения фронт за особени заслуги и е подгласник от 1945 г. за депутат на Велико народно събрание. След унищожаване на коалиционните партии от 1951 г. ДС намира Евстати Статков за престъпник и шпионин по справка от 2.ІV.1955 г. / пр. 3/. Досието е пълно с противоречия, характерен белег на власт и сега. Впоследствие е убит, 1979 г.. Общинския музей чества 100 г. Евстати Статков през 2005г. с предоставени от мен документи, които са ми върнати с пропуски. Представяне личността на врачанина и сега е в партийна угода, когато стига едва до 1947 г., от житейския му път.
Сега за своите постижения и стремежи към справедливост получавам ответен тормоз с преследване, по изяснени обстоятелства при организиране на ответни-ците с власт. Държавата срещу човека. Свързаното участие включва вербуване съграждани, администрация и институции. Ответниците са мотивирани за действията си срещу здравето и живота ми, и като възрастен при собствено интерпретиране произхода, притежанията на рода и убежденията ми.
Реално документирани факти сочат дискриминация по реципрочни признаци: Тодор Статков за народен представител от ХІV ОНС и индустриалец. За Евстати Статков, като член на Световен комитет и борец: за мир и антифашист, за толерантност и справедливост.
Аз, Николай Статков работя за толерантност и социална справедливост.
ІІ. Искам съда да спре делото и сезира Конституционния съд по противоконсти-туционно прилагани правни норми със съдебни решения, както и по противокон-ституционни правни норми в отнемане гарантираните ми конституционни права.
След произнасяне от КС, делото да бъде възобновено.
При евентуално отхвърляне процесуалните ми искания, то излагам в защита следното:
1. Подържам последователното си становище излагано писмено пред съда от : заявление към съдебни заседания от 13.12.2005 г. и от 28.02.06 г. към гр.д. № 946 от 2005 г. РС-ІІІ, становище от 11.09.2006 г. към жалба, иск от 12.02.2007 г. към жалба и изявление от 10.12.07 по гр.д. № 381/07 г. при ОС-Монтана, изложение от 27.03.07 г. и от 03.11.09 г. към гр.д. № 171/07 г. РС-V, както и такова към протокол на с.з. за 10.06.09 г. и иск за допълване на решение 7317/18.08.2009 г. по гр.д. № 1770/08 г. на ВКС-ІV, както и изложеното в приложените документи. Същото от въззивни и касационна жалби.
Подкрепям доводите си с над двеста доказателства. Ползвам изявленията на ответниците от приложените писмени доказателства.
Основавам петицията си на Върховенството на закона, вътрешното и междуна-родно право, както сочих в изявлението си защита вх. № 3644/17.04.2009 г. по гр.д. № 1770/08 г. на ВКС-ІV.
2. Възразявам на писменото становище пред РС на ответници ОС и прокурат-ура / това по факс/, да имало привличане на нови ответници по чл.117 от ГПК, когато са укрити от ответниците сочените мои внесени искови молби, в зло-употреба. От тук и става разбираемо внесеното, за съда да нямало задължение да се произнася по това оспорено правоотношение по чл. 118 от ГПК. Също така при ответна прокуратурата на България, да разискваме само действията на РП-Враца.
Всички ответници, както и участващите състави от трите инстанции тук отказват да четат и слушат изложеното от мен становище в защита, като в решенията си оставят без отговор подкрепените с доказателства мои доводи по спорните въпроси. Истината е потъпкана. Човека е мачкан.
Това преследване продължава по наследство и сега в поколенията.
Така бях поставен на работа в радиоактивна среда без да бъда уведомен за това и без да ми бъдат предоставени лични предпазни средства в защита здравето ми. Придобивам пет заболявания, установени по епикриза № 274/13.ІІ.1996 г. на клиника за професионални заболявания гр. София / пр. 4/. Пенсионер съм от 1993 г., след една година отпуск по болест в инфлационните години, което се отразява на размера спрямо колегите, в дискриминация / пр.5/.
За всяко едно право съм поставен в разход на десетки административни и съд-ебни производства. За няколкото наследствени имота при реституцията получих обезщетение в размер по-малък от направените разходи в производствата, когато инженер от общината получи десетки хиляди пъти в повече. Няма присъждане на разноските по спечелените дела. Държавата конфискува инвестираните ми спестявания, като защитава престъпниците. Вместо справедливост и права по Конституция за мен, администрацията отнема собствеността ми като си служи с лъжи и документи с невярно съдържание, в собствено издържане.
Има злоупотреба с права от страна на ответните администрации в дискримина-ция.
Има политическо производство в преследване на човека, гражданин и работо-дател на администрацията.
Аз държа на закона в защита, като се стремя да бъда обективен.
Дробене на истината тук множи производствата в корупция, в интерес на чин-овник и магистрат. Така се постига делене правата на човек, за владеене и държане в подчинено положение с решения на робство и унижение.
Освен материално подчинение, ответниците предприемат действия на психо-логическа атака за настройване общественото мнение срещу личността ми.
Чиновници и юристи при ответната община дават „ интервю” в поръчка към журналиста на в. „ Шанс”, Наташа Войкина. Бил съм задоволен и осигурен имотно и финансово, като водя делата в забавление и хоби. Сега разбирам защо гражданите искат от мен да споделят „ радостите” и бягат от „ мъките” на живота. Търсят и разноските в производството на живот тук. Друг журналист, Кирил Андровски ме пита кога ще пропадна финансово, за да купел мои вещи.
Ако някъде в науките има понятие за пране на пари, то в живота няма пране на съвест. Или престъпното „ октоподно” намерение се реализира в геноцид и холокост по „ съвест и справедливост” срещу чест и достойнство.
3.- Преследването спрямо мен от страна на ответниците – държава продъл-жава и спрямо дома ми, при създадената и сочена от мен в производството организация.
Твърдението ми за подбуден род Маздрашки-Илиеви-цигани от ответните институции се потвърди и доказа сега. Това на колониализъм.
Гражданин Илиев със жалба № 9400-0-17769/19.11.2009 г. до общината декларира възражение по разпореждането ми с дома си, в презумпция резолюцията от 19.05. 2005 г. на гл. архитект от общината / пр. 6/. Съставен е акт за „ незаконен строеж” на възстановен от мен навес в дома си. Този наследствен дом, по допусната делба с решение от 17.01.1985 г. по гр.д. № 271781984 г. на РС и ми е възложен впоследствие, видно и от скица № 371 от 27.01. 2010 г. на службата по кадастър / пр. 7-8/. Ответната общината с писмо № 9100-10021(5) от 10.12.2009 г. подбужда другия ответник РДНСК и благодари на гражданин Илиев за жалбата / пр. 9/. Играта на шах продължава със становище № Z-1064/23.12.2009 г. на началник, което е за служебно ползване / пр. 10/. Заповед № 1468 от 10.12.2009 г. на кмета ме държи в принудително подчинение / пр. 11/. По моя жалба е образувано адм.д. № 659/2009 г. на АС-Враца, като съда умишлено изключва третите страни.
Така е предоставена възможност на ответната РДНСК да ме подложи наново на репресия за същия навес. Бюрократа съставя свои актове, заповед № ДК-02-ВР-6/17.02.2010 г. за премахване, акт, който е укрит от мен и наказателно постановление № Вр-6-РДНСК-7/17.02.2010 г. за „ нарушение”, в предубеждение на репресия / пр. 12-13/.
Пренебрегнати са мои уведомление и възражения, с което съм унижен.
За едно законосъобразно действие от моя страна има съставени четири ответни акта, които обжалвам и вероятно ще има четири съдебни дела !
Излагам съображения за нарушения и преследване в жалба Вх. № 163/05.03. 2010 г. чрез ответника до съд / пр. 14/.
Принуден бях от ответниците да заведа дело за ефективна защита правото си на собственост по наследствения си дом с възражение по нищожни доказателства на подбудените граждани, като същите институции пристрастно в дискриминация решиха против мен.
При соченото влязло в сила решение за възлагане на дома ми, толерираните от държавата род Маздрашки-Илиеви следваше да водят дело за защита право на собственост.
Сега внесох иск № 1815/09.02.2010 г. РС-Враца, за нищожност срещу първото по време съдебно решение, на възражението в сочената защита по гр. д. № 3/2007 г. РС / пр. 15/. С разпореждане по образувано гр. д. № 710/10 г. РС не разбира правния ми интерес / пр. 16/.
– Друг пример и доказателство на приемствен тоталитаризъм до сега сочих, на повторна и трета национализация на наследствен имот – мелница за хлебно брашно, при гара Враца.
– Трети пример на включен земеделски наследствен имот в чертите на града, като същия нищожно / без налични заповеди/ е отчужден от член кооператори по тоталитарно време и сега има десетки производства за възстановяване по всички реституционни закони. Наред с останалите ответници, тук участва и поземлената комисия.
Ответната община с искане вх. № 10 00-198/29.06.2006 г. и 10 00-198(3) от 01.02.2007 г. на кмет Бубев до Областно управление Враца твърди да нямало предявени реституционни претенции по процесното дворище пл. № 149. Облас-тния управител А. Георгиев със заповед № 518/31.07. 2007 г. нарежда и отписва имота от актовите книги за държавна собственост в полза на общината / пр. 17/. За това деяние управителя е награден с парцел там и строи двуетажна къща с асансьор.
Ответния съдебен окръг Враца дава отвод по иск за обявяване нищожност на заповедите за отчуждаване, като по определение № 904/27.11.2009 г. по гр.д. № 859/2009 г. на ответния ОС делото е изпратено и образувано гр.д. № 70579/09 г. РС-Монтана / пр. 18/.
Излагам съображения за нарушения и преследване в изявление Вх. № 549 от 02.03.10 г. по адм.д. № 83/2010 г. АС-ІV Враца / пр. 19/.
Търпя не само материални загуби. Решенията на ответниците ме карат да се чувствам не само пренебрегнат, но и повече – да съм излишен, ненужен на обществото и близки. Ставам мишена на престъпници при такова мислене и изчерпване средства за защита. Регистрирана моя еднолична фирма с решение по гр.д. 1165 от 1991 г. на ОС няма перспектива.
Или Държавата не се интересува от правовия ред, примера и възпита-нието на народа.
Виновните за осъждане на Държавата от Европейския съд по правата на човека все още администрират и правораздават, като народа плаща греховете им.
Или нямам на разположение ефективни правни средства за защита на права.
Възразявам отново по действителността на всички ответни заповеди, поста-новления и решения от сочените преписки и дела, както и по действителността на обжалваните решения на настоящето производство.
Ако съда намери отделни части от изразеното становище за неясни или нераз-бираеми, то съм на разположение в заседанието за изясняване и конкретизиране на истината и само истината.
Искам да отмените обжалваните решения и да уважите изцяло заявената петиция в защита правата на Човек, Закона и мои такива и присъдите – дадете вложените разноски по делото с предстоящото си решение.
ДОКАЗАТЕЛСТВА : по текста 19 броя.
Няма отговор от ответниците по въззивната ми жалба. Внасям настоящите открити писмени бележки и защита преди заседанието, в съдействие на съда за установяване на истината, и да бъдат на разположение на ответниците за вземане на отношение и изпълнят задължението си добросъвестно по КРБ и ГПК.
03.03.2010 г.
гр. Враца
С УВАЖЕНИЕ :
Н. СТАТКОВ
Гражданско сдружение „За ЧОВЕКА” – гр. Враца
НАЦИОНАЛНА ИНИЦИАТИВА „ СОЦИАЛНА СОЛИДАРНОСТ”-клон Враца
О, неразумни и уроде ,
Поради що се срамиш да бъдеш достоен Човек ?
П. П.
Показвам трети пример на недопустимо и неправилно мислене и действие по правов ред.
Не е нужно да навлезеш в същността на личния интерес в права на човек, по множеството засегнати производства на администриране, правоприлагане и правораздаване.
Необходимо е да разбереш принципния въпрос: на работа, на отношение в пристрастие и предубеденост на държавния служител по собствена относителна компетентност и на служене в слугуване на достоен ли, или на деградирал ?!
Или за компетентно, добронамерено и добросъвестно служене на истината и на държавност.
Феноменалния по творение с достойнство Човек, получил наготово всичко нужно му, забравя да отстоява и продължава процеса на творчество. Започва да мисли за себе си, да се отдава на развлечения, удоволствия и размножение.
Човека подменя смисъла на живот, като всеки на служба с власт приема да е достоен по рождение. С такива убеждения човек започва да контролира и управлява човек. Хуманизма се изкривява в комунизъм.- Собствеността е обща. Интелекта подменя феноменалността.- Лъжата и измамата са на почит. Духа е унижен с окултизма, популизма и фалшива религиозност.
Така Човек става човек и множен се превръща в тълпа. Алчността обезличава, оглупява и сее хаос. С политика на изчерпване материалните и творческите ресурси ще се постигат кризи, геноцид и фалит на държавност. Също глобални катаклизми. Това чрез криворазбрана социална държавност на правов ред в защита недостойните под прикритие за дискриминация и прочие.
Всяка материална и интелектуална собственост на един е заплатена и е за сметка на друг. Нарушената равнопоставеност при алчност дава право на бунт в справедливост. Обещания за блаженство в задгробен живот ?! В природата нищо не се губи, само се видоизменя ?! . . .
Или личния интерес е за една здрава, компетентна и развиваща се народност !
Прости им Боже, те не знаят на кого и за какво служат ?!
…………………………………………………………………………………………………………..
Единение за достоен правов ред
Срещу
Г.М.О. търпение и такова управление
Н. Е. С.
–
–
KOPI
STEFAN D-R D TCHOLAKOV
http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?p=links&year=2
SVERIGE
Глупав коментар ,Бареков.Края на прехода няма да е скоро ….Къде го видя ти тоя край ,ако може да ни обясниш.От 20 години народа все затяга колана.А сега ни карат още повече да го затягаме,вече няма накъде.
Глупав, по-глупав, най-глупав, Борисов, Бареков.
точно така трябва да претиска Бат Бойко -от президента до сивата мишка и така итака да го казва че и бебетата да го разбират. само да не го прецакат неговите.
Да си съветник на българския държавен глава е опасно за живота. Срещу двама съветници на Първанов бяха извършени атентати. Емил Кюлев вече не е между живите, Манол Велев е абсолютно инвалидизиран. Така се уреждат сметки само в подземния свят. Свързан ли е с него президентът?
Доказателства за това могат да дадат само „заинтересованите лица“, а над тях тегне законът на омертата. Но познавайки политическата и икономическа действителност в България след падането на комунизма, е трудно да се предположи, че за 15 години скромен следовател може да се сдобие с пет банки, черноморски курорт и чифлик край Мелник, без политически протекции и контакти с подземния свят. Толкова за мъртвите.
Опасни връзки
Немалка част от бизнес-интересите на втория президентски съветник – жертва на атентат, също са на ръба на закона. Изпадналият в кома след изстрел в тила Манол Велев е съдружник с Васил Божков-Черепа, с Големия Маргин, с депутата от БНС и основател на “Първа частна милиция” Румен Ангелов, във фирмата им “Интер- Пул”, бивша “Евро-Пул”, чийто съосновател Рали Пенков бе взривен през лятото на 2005 г. заедно със съпругата и двегодишното си дете. Чрез своята фирма “Корект Транс” президентският съветник управляваше столичния хотел “Плиска” заедно с казиното. През лятото на 2006 г. дружеството “Бизнес център Изгрев” – част от варненската групировка ТИМ, ги купи на търг в пакет с административната сграда на авиокомпанията до летището, движимото имущество и вземанията на дружеството. Носи се упорит слух, че съпругата на Велев – Весела Лечева, министър на младежта и спорта, е получила „предложение, на което не може да откаже“, да продаде казината „Сезам” в София на хора на варненската групировка. Два месеца след неуспешния опит за убийство на Велев в търговския му комплекс „Илиенци-2” избухна пожар и унищожи стока за милиони. През Илиенци минава преобладаващата част от контрабандата в страната.
Първанов подбира и министри, както избира съветниците си. През 2005 г. от втори опит и с мощната подкрепа на ДПС, личното му протеже Сергей Станишев, който дотогава наричаше Доган „политически брокер”, оглави българското правителство. Станишев „вкара лисицата при кокошките”, давайки на ДПС министерствата с европари. Друго президентско протеже – Ивайло Калфин, стана външен министър. Публична тайна е, че Калфин първо се отчита на Първанов, а след това на Станишев.
Адютантите на Негово Превъзходителство
Президентът не само ревниво брани своите територии в областта на сигурността и външната политика, но и непрекъснато ги разширява. Що се отнася до посланиците, най-скандалното му назначение на Първанов е безспорно Никола Филчев, който след края на мандата си като главен прокурор стана посланик в Казахстан. По повод разследването, което предприе ръководената от Филчев прокуратура срещу журналисти от Би Би Си през 2004 г., бившият американски посланик Джеймс Пардю дословно заяви: “Случаят с Би Би Си е отражение на манталитет, който ни връща към най-тъмните дни на потисничеството през Студената война“. Година по-рано самият Филчев беше се похвалил в интервю за Кеворк Кеворкян, че „мафията досега не е казала лоша дума за мене“…
„Службите“ са другото любимо поле за кадруване на Първанов след дипломацията – може би защото по комунистическо време самият той е бил агент Гоце. Още преди през 2005 г. БСП да дойде на власт с мандата на ДПС, Първанов придоби контрол върху информационния масив на Националната разузнавателна служба (НРС). Той назначи за неин шеф полк. Кирчо Киров – човек с петнадесетгодишен стаж в Държавна сигурност и две школи на КГБ зад гърба си, чийто брат Володя Киров е член на Изпълнителното бюро на Софийската градска организация на БСП и на Висшия съвет на соцпартията. В средата на 2003 г. при скандала с разкриването на българската “къртица” Инго Йохан Шифелхолц в германската служба за външно разузнаване БНД, германски политици директно заявиха, че имат негативно отношение към назначението на Киров. Всъщност това може би е било добра атестация в очите на Гоце…
Чрез двата мандата на Никола Колев като началник на Генералния щаб Първанов придоби непосредствен контрол и върху оперативното ръководство на армията. Когато генералът по време на първия мандат на Първанов заяви: „Държавата е в разпад, министърът на отбраната живее в друг свят и армията трябва да е готова да се намеси”, президентът, който му е пряк началник, не само че не го порица и наказа, но и негласно го подкрепи. Сега Колев номинално е шеф на кабинета на Първанов, но всъщност „винаги е на разположение”. Ако се наложи, Първанов ще го номинира за служебен премиер.
Гарантирана безнаказаност
Ключово протеже на Първанов е и главният прокурор Борис Велчев – най-младият главен прокурор в историята на България. Той е внук на някогашния пощенски работник Борис Велчев, издигнал се до член на Политбюро и втори човек след Тодор Живков. През 1988 г. двадесет и шестгодишния Борис Велчев-младши, завършил година по-рано, вече е съветник в правния отдел на Министерския съвет. През 1993 г. регистрира “Юридическа агенция Георгиев и Велчев” ООД заедно с Чавдар Георгиев, също доскорошен съветник на президента и настоящ заместник-министър на екологията. Двамата са управляващи съдружници до 2003 г. Впоследствие агенцията стана еднолична собственост на Златимир Орсов, близък приятел и юридически съветник на кмета на Сливен Лечков в сделки като тази за концесията на стадиона в този град. Чрез избрания без конкуренция главен прокурор Първанов контролира много политици с „чувствително поведение”.
С още няколко ключови назначения Първанов практически овладя съдебната власт. Той назначи за конституционен съдия Евгени Танчев, чийто баща Петър Танчев е бил председател на казионното БЗНС и първи заместник на Тодор Живков в Държавния съвет по времето на комунизма. За член на Конституционния съд от президентската квота бе назначен и Димитър Токушев – бивш декан на Юридическия факултет, който през 1989 г. издава книгата “Народният съд 1944-1945”, в която оиправдава създаването на “ революционния орган“, аргументирайки се с действията на… Изпълнителния комитет на Уралския съвет на работническите, войнишките и селските депутати, единодушно постановил разстрела на руското императорско семейство Романови през 1918 г.. Изборът на Лазар Груев, също президентски съветник, за председател на Висшия касационен съд в края на миналата година – без конкуренция като Велчев, но и без нито един ден стаж като съдия, бе капак на нахалството на Първанов и неговите протежета. Чрез Борис Велчев Първанов има свой човек и в лицето на новия шеф на НСлС Бойко Найденов. Така и трите основни институции в съдебната система бяха оглавени от хора на президента. Като добавим, че и наскоро назначеният главен секретар на МВР Валентин Петров е сред най-близките протежета на Първанов, ситуацията става силно обезпокоителна.
А кога ще стане това? май няма да е скоро.
Бареков по подобие на Борисов се е засилил към дъното.. Ако разбираше от икономика колкото от журналистика отдавна щеше да е спрял да колиничи на Борисов …
Оня на РъБъ е самозван фактор.Само след година всички медии ще го забравят,както ЕС и САЩ.