За един пробит долар
Николай Бареков
Като журналист винаги съм се стремял да бъда близо до хората. Това, разбира се, е клише, но също така вярно и абсолютно задължително клише. Също като това, че хората задават най-добрите въпроси, понякога вместо нас, питащите. Ами да, така е. Журналистът, който интервюира, има право понякога само на един „супер“ въпрос. Едни „мъдреци„ казават, че най-добре е да започне с него, т.е. с основното. Други препоръчват да се пази за накрая като коз. Общо взето рецепта няма за правилно интервю. То или става или не става. Съветите в тази област са като отговора за смисъла на вселената. Правилният отговор е 42, както ни отговаря компютърът от романа на Д. Адамс „Пътуване на галаткическия стопаджия“.
Понякога една интервю става отлично и поради обстоятелството, че питащият няма тактика, отпуска се и пита това, което му е най-любопитно на него. Моят опит показва, че това е правилната стратегия – да нямаш заучена тактика, а основният въпрос може да се зададе и във втората половина на разговора, ама да не е съвсем в края. С една дума – мериш две трети от интервюто и изстрелваш от упор срещу събеседника, каквото криеш. Що се отнася до въпросите на хората – моят опит показа, че това са най-хубавите въпроси, които един човек сам трудно може да измисли. Журналистиката е повече знание, опит, рутина и интуицията да доловиш нюансите в едно събитие, отколкото школарско занятие. Да отсееш зърното от плявата. Дяволът в тази професия е наистина да откриеш подробностите и дреболиите, които may be убягват на другите.
Каква на пръв поглед мъничка дяволия, ми направи впечатление на мен в Щатите тези дни. Ежедневните битовизми неочаквано светнаха пред очите ми какво се е случило с долара напоследък. Винаги в джоба си държа по един свитък от двайсет-трийсет долара на дребно. В Америка всичко струва пари и всеки се бори за тях и, ако ги няма в изобилие поне на дребно, човек спокойно може да не стигне до тоалетната, да си поръча такси или просто да намери маса в сносен ресторант. Миналата година малко преди кризатата даже единичкото доларче вършеше чудна работа. Отворят ти вратата на хотела с багажа – хоп един долар. Поръчат ти такси – пак един долар. Валетата, обикновено от африкански или латиноамерикански произход, винаги бяха доволни или поне бяха доскоро…
Онзи ден един valet с фуражка и количка пое огромния багаж на цялото ми домочадие на летището и го извози до паркинга отвън. Работа за три минути. Бръкнах и му дадох всичките си дребни от благодарност, че наистина ме спаси в безизходицата да мъкна сам денковете със сина ми нагръб. Броех общо цели седем долара. Този ги пое, премери ги само с поглед, па като се намръщи и затръшка. Ревна, че се подигравам с труда му! Събрахме с жена ми още три долара и му ги бутнах, за да млъкне. Този ги взе и най-накрая се махна, обаче намръщен като черен облак и с псувни по адрес на моята „щедрост“… Сякаш бях ограбил старата му майка, а този изкара цели десет долара за три куфара и три минути разходка с количката!
Миналата година бакшишът за подобна операция вървеше най-много пет долара. Веднага си пролича разликата с годините, когато Обама беше все още само изгряваща звезда в кампания, а току по това време – лятото на 2008-а, фалира буквално пред очите ми банката „Леман Брадърс“. За година и половина доларът се е обезценил и то не на борсата, където уж се вдигна, а в очите на тези, които се борят за по няколко долара на ден и за тях наистина един долар все още има някаква стойност. Ама май вече няма. На кого да вярвам – на борсите и на речите на Барак Обама по телевизията или на валетата по спирките? Като журналист ще повярвам само на това, в което съм се убедил сам и съм видял на улицата.Знаете ли как фалира банката на „Леман Брадърс“ миналата година? Стана буквално пред очите ми го гледах live, ама не по CNN. Имах си работа в NY миналото лято. Докато крачех бодро по улиците на Манхатън, един късен петъчен следобед попаднах на странна гледка между Пето и Седмо анвеню, там е централата на прочутата банка. От един небостъргач наведнъж изпъплиха цял мравуняк млади юпита, всеки с един кашон книги под мишница и бутайки подвижна закачалка за ризи. Тези стотици трийсетинагодишни момичета и момчета, до тази сутрин безжалостни акули на Уолстрийт, изкарващи милиони на година за себе си и за банката, току що бяха останали буквално на улицата и загубили препитанието си. Изкарването на пари също е препитание за някои, а за други – мечта.
Дори „Уолстрийт джърнал“ не беше познал или не искаше да познае този шокиращ първи голям фалит на банка в Америка. Аз го виждах с очите си и отказвах да повярвам. „Какво става?“, попитахме чакащите долу шофьори на черни лимузини for rent, които поглъщаха и откарваха един по един банкерите с целия им багаж. Да не повярваш, брато – банката им фалира! Провикна се един от тези с фуражките и този път я нямаше световната злоба на роба и самодоволството от падението на силния и богатия. Изпечените манхатънски копелета с такситата вече знаеха, че след „Леман Брадърс“ идва и техния ред. Ние, бедните, нямаме избор и пак ще платим цената на кризата, която се е всъщност едно фундаментално преразпределние на световния капитал, но затова – следващия път… А дотогава дано някой се сети да пита Симеон Дянков за философията на генезиса на световната криза. Ха-ха, ама, че въпрос!
Loading ...
Демек си бил за Нова година с цялото домочадие в Америка.Банки ,долари юпита, добре.Ама това не се връзва с тезата,че си от нас бедните“Ние, бедните, нямаме избор и пак ще платим цената на кризата….“Дали пък някой няма да се сети да пита Симеон Дянков от де толкова дребни джобни долари за бакшиши си носиш при тия пътивания всеки месец до Ю ЕС ЕЙ.Ха-ха, ама, че въпрос!
Николай Бареков
Като журналист винаги съм се стремял да бъда близо до хората.
Ти не си ли един от хората?
iskam da informiram vsichki v bg koito ne sa bili v usa che tova koeto pishe g-n barekov za tozi valet s furazka i kolichka ne moze da bade vyarno,prosto ne moze da se sluchi,palna izmisliza,az vyarvam che g-n barekov znae zashto e taka,ako li ne da mi pishe na e-maila i az shte mu obyasnya zashto tova ne e vazmozno v usa,inache g-n barekov welcome to usa,have a great time,you and your family,pozdravi ot saint louis,missouri
О, свещена простота!!!
Обзалагам се, Бареков, че се възприемате като полубог. И в тази връзка се сещам за Иванчо, чийто учител дал следната задача на класа: “Деца, представете си, че летите в самолет (за Флорида), в самолета има 126 пътници, 3 пилоти и 4 стюардеси. Самолетът лети на 10000 м височина със скорост 1000 км/ч. На колко години съм аз?” Иванчо без да се замисли казал: “На 42.” -Браво, Иванчо, казал учителят, как позна? “-Ами брат ми е на 21 и е полуидиот.”
Съветвате “как се правят отлични интервюта” с ентусиазма на дете, което току що е се е научило да изминава 10 метра с велосипед без да пада. Вашите интервюта си бяха урбулешки (в това сте прав) и без всякаква систематичност. Единствената интрига бе кой ще е по-големият нарцис (признавам, че вие често печелехте в тази “надпревара” с гостите си). Ако имате време погледайте (не сега, когато сте в БГ) “Челюсти” – може и да ви просветне за разликата в класите, понеже се разбра, че и “Всяка неделя” сте пропуснали навремето…. И дано успеете да се ориентирате(искрено ви го желая), защото икономиката пък …. там сте оле, мале! какви “валета”, какви икономически индикатори, какви пет лева?! На кой умник “инвеститор от Америка” му е хрумнало да повери в крехките ви ръце цели 3 (три!) директорски поста?! Съвсем непонятно – все пак (ако изобщо е нещо) това е бизнес! Та вие колкото пъти сте си отворили устата да разсъждавате на икономическа тематика – толкова пъти сте цвъквали някакъв бисер – разкрачен между икономиката и журналистиката, ама толкова разкрачен, че лъсва и икономическа наивност и журналистическа семплост.
От всичко, което сте написали напоследък е ясно, че все още търсите вашето поприще. Желая ви да го намерите! Но дотогава – давайте го по-скромничко.
давай ники печен си
Бюреков отново показва, че е пълен лаик, малоумен и тъп. Но понеже е коварен е алчен, успява с наглостта си и с наколенките пред няколко олигарси, с Гоце начело да пооткрадне немалки пари. Но първо да отговоря на колегата по-горе, който се пита кой инвеститор от Америка му бил поверил три директорски поста. Драги, няма инвеститор от Америка. Истината е следната – парите за новия сайт bnews.bg ги дава Делян Пеевски, който пък заедно с майка си е всъщност избраните от турския медиен гигант “Доган холдинг” да инвестира в медии в БГ, които впоследствие да бъдат придобити от холдинга. Парите ги дава Корпоративна търговска банка, която си има стратегическа договорка с турците. Доган холдинг не е на нашенския Доган, само да добавя. Потърсете в интернет – има доста инфо по този въпрос. Що се отнася до наглеца Бареков тук нещата са прости – започна в края на 90-те в Евроком, после го дръпна юдата Емил Стоянов и накрая Бареков акостира в битиви. Странен избор н ахората там, но както и да е. Времето показва всичко. Или поне всичко важно. В случая – глупостта на вземащите решенията в битиви и низостта на Бюреков. Защото през последните две години той започна да взема пари от семейство Прасета – Делян и Илена, а едновременно прецакваще битиви. Едновременно с това вземаше пари и от олигарси – Георги Гергов, Христо Ковачки, от хора с проблемно минало и настояще – Церовски, Софиянски. Само да ви светна – от известно време Бюрека вече е масон – членува в ложата на мошеника Димитър Недков, боса на Стандарт и любовник на главната редакторка. Активно в далаверите му помага, а и сега е негов партньор хомосексуалистът Димитър Аврамов – мерзка личност, нагла, лъжлива и алчна също като Бюрека. Но за него друг път. Попитайте хората от село Баня колко пъти ходи да се блещи и да ги лъже на общоселски събрания въпросният Бюрек, за да ги накара да приемат далаверата с Ковачки. Лично съм говорил с кмета на селото, който ми разказа цялата свинщина, в която активно е участвал Бюрека. Бюреков, продажно и мерзко албанско – гръцко копеле, помни че всичко се плаща и оня отгоре всичко вижда.
Плюваците кибици…все едни и същи…я се разкарайте, ако обичате…
Баси боклуците!
Давай Бареков! Най-добрият си!
Честита и успешна Нова година ти желая!
Защо ми простее този Бареков , не мога да кажа… Но ми простее… Може би, защото го знам от времето, когато стопанисваше култовото “Чака-Рака” в града под Тепетата!
По-нататък опитите за изява в канал Ком…
Има нещо, което му пречи на това момче. Елементарното стремление за изява без, обаче иначе приятния му външен вид, работи срещу него! Той е чиста проба Телевизионно лице от типа на Четец на новини!
Последната статия за единия пробит долар е нищо повече от опит да каже Хоп преди да е Скочил и не се различава по нищо в стил и жанр от едновремешните ни “отговор на литературен въпрос” в часовете по Български език и Литература! Всъщност някой го урочаса Николай Бареков! Даже по-скоро го подведе по отношение на собствената му персона! Спомням си помпозното бракосъчетание в родния му Пловдив с много, много вишочайши гости поканени на церемонията! Така се става за смях, журналист от класа-Не!
Четейки за перипетиите му в страната на неограничените възможности, виждам един екскурзиант, който при първа възможност иска да се похвали къде е ходил на почивка! А тълкуването на това дали Доларът е пробит, или не , не му отива съвсем, камо ли разговори в сферата на генезиса на цикличността на финансовите кризи!
Г-н Бареков, навярно Ви е харесала Амелика след като вече няколко пъти сте били там. Искам да ви кажа че наистина долара доста се обезцени – но какво ще кажете за бългалскят лев – не е ли той прекалено надценен! В Америка е прието да се дава бакшиш около 10% от стойността на услугата която сте ползвали , и невиждам какво ви учудва това- нима в България недавате бакшиши!!!!!!!! И нима ако давате това е 1 Лев.
И аз бих възкликнала ОООООО свещена простота,но навярно някой ще ме попита защо.Та тя простотията ходи по двукраки все още по четирикраки не съм я срещала поне аз.Някой ако я срещал нема да ми пише.И аз тва се чудя господин Бареков с тези разходки няма ли Дянков да тръгне да го проверява.
Като журналист винаги съм се стремял да бъда близо до хората.
Извинявай ти какъв си неси ли човек или си боество неразбрах.
Да харесвам го като журналист но той се смята за незаменим и едвали не велик с две думи май се обожествява.Лошо няма но самочуствието май иска и покритие а при него с някой изказвания го осмиват.
Бареков, където и да отидеш простотията идва с хората. Какво ми казваш с тези писания, нищо ново Бай Ганьо в Америка,даже не е интересно.
Ники, смея да твърдя, че пишеш дори по-добре, отколкото се справяше на екран. В текстовете ти има нужната доза ирония, подлътени за с богата обща култура и то си личи от всяка дума… Е, хората освен добри въпроси винаги са склонни и да измислят добър начин да окалят човек, когото до вчера боготворяха…
Както и да. Само за редактора ти да кажа, че романа е “Пътеводител на галактическия стопаджия”…
Успех!!!
Дъл наистина са подплЪтени с богата обща култура? Нали не знае заглавието на романа…
Ако не ми бяхте разяснили, нямаше да видя разликата, честно – Пътуването все пак е различно от пътеводителя към пътуването.
Обаче сега вече разбрах и друго – откъде толкова хора използват това число – 42 – аз все се чудех какво му е пък толкова на това число…
А филма не съм гледал – пък и не съм виждал истински пробит долар.
хм – а защо не 24 ?
Централата на Лиман Брадърз беше на 7-мо авеню между 49-та и 50-та
улица (номер 745; между 5-то и 7-мо авеню е 6-то авеню, на места и
Бродуей). Фалитът беше през нощта на неделя срещу понеделник, т.е. в
самото начало на седмицата, а не в петък.