Касим Дал: Аз не съм шеф на мафия, аз съм лидер на партия
Валерия Касиян
Един от най-влиятелните хора в ДПС – Касим Дал, тази сутрин се събуди с тежко обвинение от телевизионния екран. Стовари му го бившият зам.-шеф на СДС Ергин Емин, който обяви, че заместникът на Доган стои зад провокацията с мюсюлманската партия на братя Юзеирови. „Аз не съм шеф на мафия, аз съм лидер на партия”, отхвърли атаката самият Дал. Пред блога той категорично отрече каквото и да било участие в скандалната формация.
В медийното пространство от доста време се налага тезата, че Касим Дал и хората около него са втори център в ДПС. Някои дори го наричат „лидер в сянка”, като аргументират това определение с връзките на Дал с високопоставени хора в Турция. През 80-те години мажоритарният депутат от Търговище е лежал в затвора заедно с председателя на партията Ахмед Доган. Този биографичен факт го прави привилегирован член на движението и един от най-близките хора до лидера.
Ето какво каза пред блога депутатът от ДПС:
Г-н Дал, тази сутрин Ергин Емин обяви, че вие стоите зад провокацията с мюсюлманската партия на братя Юзеирови. Участвали ли сте в организацията на тази формация?
Аз даже не съм в България. Това са смешни неща. Има си компетентни органи, нека да се занимават с тези неща. Ергин Емин казал, не знам кой казал…Аз с такива глупости не се занимавам.
Вие познавате ли двамата братя?
Като ги гледам на снимка, мисля, че с единия сме се виждали. Но иначе нямам никакви отношения с тези хора. Абсолютно.
Защо тогава според вас Ергин Емин твърди това?
Аз какво общо имам? Явно заради това, че съм депутат оттам. Нито ги познавам, нито имам някакво отношение с тези хора.
Така е – Емин заяви, че вие контролирате целия район на Търговище.
Аз не съм шеф на мафия, аз съм лидер на партия. Това трябва да знаете. Но нека да си ги говори тези неща Ергин Емин.
В такъв случай имате ли свое предположение кой стои зад тази радикална партия?
Нямам. Нито знам дали е радикална или не е радикална – нищо не знам. Едно трябва да ни е ясно – България има компетентни органи, които трябва да кажат това нещо. Нито Касим Дал е това, нито е Ергин Емин.
Подозренията за връзка на ДПС с тази партия се появиха, защото в изборната нощ Ахмед Доган заяви, че е възможна появата на етническо напрежение.
Не знам, аз няма какво да коментирам. Няма смисъл от такива коментари. Компетентните органи имат информация кой какво прави.
Казахте – „Аз не съм шеф на мафия, аз съм лидер на партия”. Да не би на предстоящата конференция да се кандидатирате за лидер на ДПС?
Не. Аз да се кандидатирам? (смее се) Един от лидерите съм на партия и в региона съм такъв. Аз съм избран мажоритарно от Търговище. Още повече, само пет души сме такива, така че… Некоректни са тези неща.
Трябва да разнищим откъде се пръкна тази партия.
В България има органи, които трябва да се занимават с това. Нито е работа на Ергин Емин, нито на Яне Янев даже.
Loading ...
КОЙ, за БОГА, РАЗБУНИ ДЪРЖАВАТА?
Две български села през последните дни се прочуха по Българско – родното ми село ЛИК с бунта на учениците от интерната и селото СЛАВЯНОВО с мюсюлманската “партия” на някакви там братя ЮЗЕИРОВИ, които по паспорт не били даже ЮЗЕИРОВИ, ами носели български славянски имена.
В село ЛИК отидоха журналисти, отиде полиция, отидоха някакви проверки по линия на образователното министерство, т.е. реагира се, общо взето, професионално и адекватно.
Върху станалото в село СЛАВЯНОВО обаче се разиграва истински медиен и политически спектатъл. Важно ли е това събитие, което стана в село СЛАВЯНОВО? Трябва ясно и точно да отговорим, че САМО ПО СЕБЕ СИ това, което братята уж Юзеирови направиха в поповското село, не представлява никакво важно събитие. Но то беше планирано и проведено именно с цел да бъде провокиран и привлечен националният обществен интерес.
Българските медии бяха подмамени в информационен капан и те направиха от мухата слон. Кой щеше да чуе и да знае за няколкото стотин селски жители, слушали концерта на Софи Маринова и между другото участвували в учредяването на някаква МЮСЮЛМАНСКА партия?
Ами българските политици? Алчни за слава като кир Михалаки за пари, те искат да вдигнат на крак цялата държавна машина, за да се бори с едно БОСТАНСКО ПЛАШИЛО, НАВРЯНО СЪВЪРШЕНО ПРЕДНАМЕРЕНО И ПРОВОКАЦИОННО пред очите им.
В районите със смесено от гледна точка на етнос и религия население днес НИЩО сериозно не може да възникне, особено пък създаването на една МЮСЮЛМАНСКА партия, без знанието, съгласието и даже инициирането от Ахмед Доган и ДПС. В това отношение не трябва да има никакви заблуди. Доган и ДПС държат на компютрите имената поотделно на всеки свой реален или потенциален гласоподавател, а освен това структурите им по места поддържат лична връзка и знаят абсолютно всичко, което става или за което само се говори.
Никой не може да създаде МЮСЮЛМАНСКА партия под носа на хората от ДПС, а фактът, че те се правят на изненадани, не е нищо повече от коварно лицемерие.
Вижте сега част от разговора при Милен Цветков с Али-то Юзеиров:
“Али Юзеиров: Ние не сме казали, че сме мюсюлманска партия.
Водещ: Как? Какво пише в заглавието на вашата партия? Как се казва вашата политическа организация?
Али Юзеиров: Мюсюлман-демократичен съюз.
Водещ: Мюсюлман-демократичен съюз какво е?
Али Юзеиров: Значи, ние…
Водещ: Мюсюлман не е мюсюлманска, така ли?
Али Юзеиров: Исках друго да кажа. Ние сме заимствали нашия устав от много християн-демократични съюзи. В България има регистрирана Християн-демократична коалиция. Защо да няма Мюсюлман-демократичен съюз? Като много от точките в устава ние сме ги заимствали от тях. Буквално.
Водеща: Въпросът е защо да има?
Али Юзеиров: Защо да няма? Нали сме демократично общество? Защо да няма човек право на избор?
Водеща: Какво точно, защото наистина по начина, по който се казва Мюсюлман-демократичен съюз очевидно целите трябва да бъдат свързани с някакви демократични права на мюсюлманите. Какво точно искате да правите, което не се случва в момента с мюсюлманите?
Али Юзеиров: Искаме свободно да изразяваме идентичността си.
Водещ: Може ли да ми назовете един пример, г-н Юзеиров, за доказателство за това, че някой ви пречи и вие не може да изразявате свободно своите религия, обичаи.
Али Юзеиров: Да не говорим за религия, да не говорим за религия.
Водещ: Добре, де, за какво искате да говорим? Преди две секунди казахте ние искаме свободно да можем да изразяваме какво?
Али Юзеиров: Идентичността си.
Водещ: Добре. Назовете ми един пример, в който става ясно, че някой е попречил на мюсюлманската общност в България свободно да изразява своята идентичност?
Али Юзеиров: Да започнем с това. В България има мюсюлмани. Това е факт.
Водещ: Г-н Юзеиров, може ли да ми отговорите на конкретния въпрос?
Али Юзеиров: Секунда. Ще ви отговоря и на конкретния въпрос.
Водещ: Пример, ако обичате, ми дайте.
Али Юзеиров: Колко генерали има мюсюлмани в България.
Водеща: Генерали?
Водещ: Това, че някой от вашата общност не е станал генерал, не е проблем на това, че някой…
Али Юзеиров: Колко прокурори има в България?
Водещ: Слушате ли какво ви казвам?
Али Юзеиров: Слушам ви.
Водещ: Значи, не е проблем това, че някой ви пречи станете генерали, а просто ваш чов не се е развил до такава степен, че да стане генерал.
Али Юзеиров: Защо не се е развил?
Водещ: Ами не знам, вие ми отговорете на въпроса.
Водеща: Обаче мюсюлмани имаше в бившето управление на страната, българи мюсюлмани бяха в управлението на страната в продължение на дълги години. Какво точно е пречело на развитието?
Али Юзеиров: Нихат Кабил какъв е според вас?
Водещ: Министър.
Али Юзеиров: Един или два поста…
Водещ: Ама какво един или два поста? Движението за права и свободи управлява в продължение на години в тази страна, за какво говорим?
Водеща: Извинявайте, а защо дадохте примера с генералите? Искате като генералитета в Турция ли, какво?
Али Юзеиров: Не, не, имах друго в предвид, че ние нямаме представители в тези общности или в тези структури, защото ние не сме имали възможност да подготвим такива.
Водеща: Но имате цяла политическа партия.
Али Юзеиров: Ние не сме имали възможност да подготвим такива, но сега вече имаме успели момчета, които учат в чужбина и имаме кадри и ще имаме кадри.
Водеща: ДПС си поддържаше младите хора доста. Изпращаше ги на специализации, изобщо не мога да разбера.
Али Юзеиров: Искаме тези наши кадри да получат реализация. След като ние представляваме 15 %…
Водещ: Вие ще (…) от ДПС или ще бъдете в, как да го кажем, съдружие, коалиция с тях?
Али Юзеиров: Знаете ли, в едно демократично общество…
Водещ: Вие познавате ли Ахмед Доган?
Али Юзеиров: Да, познавам го.
Водещ: Лично?
Али Юзеиров: Лично.
Водещ: Приятели ли сте?
Али Юзеиров: Приятели е силна дума, познати сме.
Водещ: Значи, примерно Ахмед Доган ви е възложил на вас да създадете…
Али Юзеиров: Не, не ми е възлагал нищо.
Водещ: Не ви е възлагал?
Али Юзеиров: Не ми е възлагал. Абсолютно не ми е възлагал.
Водещ: Не ви е давал пари?
Али Юзеиров: По никакъв път.
Водеща: А това, че правите тази партия, означава, че не сте доволни от ДПС, така ли?
Али Юзеиров: Да, допуснем, че точно това исках да кажа…
Водещ: Скарани ли сте с Ахмед Доган?
Али Юзеиров: Не, не, не, по никакъв повод не говорим за конфронтация.
Водещ: Но просто сте недоволни.
Али Юзеиров: Мюсюлманите или българското общество е демократично и има право на избор. Всеки да избира платформата на…
Водещ: Вие предлагате алтернатива на Ахмед Доган.
Али Юзеиров: Ние предлагаме избор.
Водещ: Предлагате алтернатива на Ахмед Доган.
Водеща: Различен избор от този, който е.
Али Юзеиров: Точно така.”
Този елементарен индивид заслужава ли всеки ден да ни залива с глупостите си от екраните на всички телевизии? Той дори не може човешки да каже каква точно задача му е възложил Ахмед Доган.
Опасни ли са братята Юзеирови със своя опит да създадат мюсюлманска партия?
Не, не тези полуграмотни индивиди са опасни за българската нация и за българската държава. Опасни са българските медии и българските политици, които даже не като шарани, а като дребни риби-цаци захапват въдицата на пробутаната им провокация. Съдът няма да регистрира тази партия, това не подлежи на съмнение. Защо не млъкнем на тази тема и не оставим съдът да угаси с литър студена вода тая искра, а сами я превръщаме в пожар и носим ли, носим дърва да хвърляме в него?
И докато хора без никакво дълбоко мислене се туткат насам и натам да разнасят огъня на пожара, Ахмед Доган защо да не си пие двадесетгодишно уиски в сарая и да се хили презрително?
Спрете да дрънкате и се замислете малко, бре хора!!!
— kak moje lejal v zatvora prestapnik,kato kasim dal,dogan,iordan conev,mestan i cqlata shaika prastapnici da sa v parlamenta da sa ministri,deputati i sobstvenici na firmi ??? tezi hora sa za razstrel !!! edna svinq nau4e li se da rie tq rie do grob !! edin pat otradnal li si,pak shte go napravish !!! ne znam,zashto tuk v tazi darjava go ima tova ? kade sa organite,sad,prokuratura,sledstvie i policiq ?? navsqkade nai-elementarnoto kadeto postapvash na rabota ti iskat dokument ot sledstvie,svidetelstvo za sadimost,a pri tezi nikoi ne gi proverqva,zashtoo ??? zashto se davat postove na takiva ?? v druga darjava shte rabotqt 4erna rabota i shte miqt ulici,a ne da mi stoqt v parlamenta na klimatika !!! taka e v belite darjavi. na nikoi ne mu puka ministar,deputat,biznesmen napravel li e prestaplenie,kral,ubival,mamil darjava,firmi i lica deraktno v zatvora. na nikoi ne mu puka !!!
Към Сократ
щом знаеш за Доган, пусни и за дргите, не ги жали не заслужават, дай гластност понеже, хората не вярват, с удоволствие бих ти помогнала да го поликуваме, но ………….все още няма независима преса
За Мама
мама, ти си права, може ли престъпник да е на такъв пост…………Да при комунистите може всичко.
Мама , и аз се чудя същото.Как е възможно ? Питам се всеки ден и търся причината .
Кари, ти ме подсети за нещо – Ирена Кръстева и синчето и. Тази топка сланина кога ще бъде спряна ?
А и аз съм за Сократ да пусне всико ,с което е наясно.Четящите тук сме малка ,но сърцата компания и правим каквото можем.
— a4o,imam mnogo intersna iformaciq za v4erashniq 4ovek za kogoto pisahme s teb. pen4o angelov !!! pisaha mi mom4eta ot bourgas i znam firmite s koito sa krali i sigurno oshte kradat. te sa za spirane na deinostta im i za razsledavane !!! prashtam gi. tova sa: “BASKIUL”-90 bourgas ul.”ivan shishman” 43 sobstvennost na CVETAN IVANOV DIMITROV i MARIQ DIMITROVA sapruga, “PRIMAVERA” i “PRIMAKASA” sobstvennost na DIMITRINA CVETANOVA DIMITROVA negova dashterq. sashtite tezi okrivat DDS i podkupvat tozi pen4o angelov i drugi policai v RDVR bourgas. gore poso4eniq CVETAN DIMITROV e hvashtan nekolkokratno s kradeni koli i namiraneto na takiva v imotite im. ima4eren pe4at za vlizane v germaniq i drugi evropeiski darjavi. sashto ima kashta v bourgas na ul.”ivan shishman” 43,koqto e s falshivi dokumenti i e nezakonna s podkupvaneto na hora v obshtina bourgas. tezi dokumenti ne sa istinski,samnitelni i realni.
01.06.2009 г.
понеделник
АРЕСТУВАНЕТО на МЕДИ ДОГАНОВ:
ПЪРВИЯТ РАЗПИТ
Разпитът провежда следователят от Държавна сигурност Живко Текимски:
ПРОТОКОЛ:
“Разпитът започна в 15.00 ч.
На поставените му въпроси обвиняемият даде следните обяснения:
СЛЕДОВАТЕЛ: Доганов, предявявам ви постановление за привличане в качеството ви на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” от 12.06.1986 год. за това, че през периода 1985/1986 год. на територията на Варненски, Толбухински и Шуменски окръг сте членували в организация, поставила си за цел извършването на престъпления против Народната република с цел да създадете затруднения на властта, да разпространявате клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ.
Прочетете и подпишете постановлението!
Признавате ли се за виновен?
ОБВИНЯЕМ: Предяви ми се постановление за привличането ми в качеството на обвиняем и вземане мярка за неотклонение “Задържане под стража”. Прочетох и подписах постановлението. Разяснени ми бяха правата, които имам по чл. 51 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Признавам се за виновен по предявеното ми обвинение. Ще разкажа подробно за извършената от мен противодържавна дейност.
ВЪПРОС: Какво ви е известно за разпространение на материали с клеветническо съдържание и какво участие имате вие в създаването и разпространяването им.
ОТГОВОР: Когато трябва да дам изчерпателен отговор на този въпрос, би трябвало да започна от това, че проведените мероприятия по възродителния процес, и по-конкретно възстановяването на името ми, на мен все пак ми се отразиха някак стресово. Специално искам да отбележа, че върху мен не е упражнено никакво насилие, но въпреки това мероприятието за мен беше неочаквано, някак си не можах да се преборя с емоциите си, независимо че бях убеден в правилността и необходимостта от провеждането на такова мероприятие.
Оказа влияние и общото въздействие на кръга от хора, с които живея, с които работя, с които общувам. Извън това, по същото време с мен започнаха да установяват отношения и различни хора от средите на преименуваните, които до този момент не познавах. Те просто искаха да разговарят с мен, да споделят вълненията си и може би поради това търсеха връзка с мен.
Обикновено по два пъти в годината си отивам в село Дръндар и при посещенията ми в селото в периода след възстановяване на имената с мен също искаха да разговарят доста хора.
През месец септември или октомври 1985 година аз си отидох в село Дръндар във връзка със смяната на личния ми паспорт. Бях си пуснал брада и поради това трябваше да сменя паспорта с нова снимка. Престоях в селото от три до пет дена. По това време в дома ми дойде Диман Кисимов, който работи като строителен техник. Той е по-малък от мен с около 10 години и поради това не го познавам отблизо.
… /Това е “българското” име на преименувания по това време Касим Дал/
Тогава Диман Кисимов донесе една връзка с изрезки от вестник “Нова светлина” и ми каза, че някой му ги бил подхвърлил в двора. Аз прочетох някои от изрезките на вестника, но Диман се отнесе доста иронично към съдържанието им, защото те засягаха въпроси от историческо естество по отношение на произхода на турските племена, на турските народи и др.
След това Диман Кисимов ми показа един писмен материал от пет-шест страници, написан с латиница на турски език. Страниците бяха малък формат, както е един машинописен лист, разделен на четири. Прочетох този материал и изразих известно иронично отношение към написаното. Диман се засегна и ми каза, че ние, като сме много учени, какво сме направили по този въпрос. Имаше предвид мен и други като мен, както той се изразяваше за учените. Като казваше за въпроса, по който нищо не сме направили, Диман имаше предвид това, което пишеше в показания ми от него материал. Писменият материал, показан ми от Диман, започваше с един цитат на Ататюрк, който по смисъл се превежда: “За този, който милее за родината си”. Накрая завършваше с дата от 1985 година. Сочеше се, че материалът е написан в София, и се добавяше, че е тайно издание и нелегално. От екземпляра личеше, че той е писан на пишуща машина, но под индиго.
Няколко седмици след това аз пак си бях на село, но точно не си спомням по какъв повод. По покана на роднината ми по майчина линия Младен Бакалов, който е шофьор на автобуса, който пътува по линията гр. Толбухин – село Бакалово, окр. Толбухински, аз отидох на гости в село Бакалово. Младен ме посрещна и по повод гостуването ми, покани в дома си още 8–10 човека негови приятели. Той искаше аз да поговоря на неговите приятели и да им дам съвети, а и те да поговорят с мен, като с учен човек. Разговорът трябваше да се проведе във връзка с възродителния процес и да се обсъди има ли някаква възможност да се противодействува на този процес, или да се предизвика или провокира започване на преговори между България и Турция за изселване.
Говорихме по тези въпроси със събралите се и аз допълнително ще изясня какво точно говорихме. Учудих се, че Младен споделя всичко със съпругата си.
Тогава пред всички Младен Бакалов ми показа един екземпляр от листовка, която е писана на ръка, но с печатни букви и след това преснимана по някакъв начин. Тя беше много зацапана, грубо изработена и трудно се четеше. В нея се отправяше обръщение да не се даваме, да се обединяваме, да окажем общ отпор.
Освен това Младен извади още два карирани листа, на които ръкописно беше изписано на турски език нещо като обръщение – призив. Младен каза, че като почиствали автобуса, намерил тези листа на пода и ги прибрал. Този материал съдържаше извадки от един друг писмен материал, който видях по-късно при други обстоятелства и за който сега ще разкажа.
При гостуването ми в дома на Младен аз останах да преспя там. На следващия ден при мене дойде учителят по практика в едно училище в гр. Толбухин, който се казва Давид Хаджиев. С Давид се познаваме от лятото на 1985 година, когато той, Младен Бакалов и Здравко Аргиров бяха дошли в София и ми се обадиха да се видим.
Давид Хаджиев беше разбрал по някакъв начин, че аз съм на гости в дома на Младен Бакалов, и дойде със собствената си лека кола, за да ме вземе и заведе на гости в гр. Толбухин. Заведе ме на гости у дома си, обядвахме и престоях там около два часа. В дома му бяха жената и децата му, като външни хора нямаше. Жената на Давид е в течение на въпросите, по които той говори с мен.
Тогава Давид Хаджиев ми показа един писмен материал, написан на пишуща машина на турски език, оформен като брошура в малък формат и съдържащ 10–15 страници. Прочетох материала и видях, че той е написан много грубовато по смисъл и съдържание, неточен от историческа гледна точка и противоречив. Доста фанатичен беше този материал, с някакви емоционални обрати. Стремеше се да обобщава някои неща, но съдържаше и конкретни данни. Давид каза, че искат да размножат материала и да го разпространят. Дори каза, че материалът бил размножен в доста екземпляри и разпространен в гр. Толбухин и окръга. Размножен е само на индиго. Не се интересувах кой и как е писал материала, но предположих, че го е писал Давид. Кой и как го е разпространявал, не зная и не съм питал. Давид Хаджиев ми спомена, че е ученик на един бивш учител от гр. Толбухин, който по това време бил изселен в Белене, и допускам, че този учител може да има нещо общо със сътворяването на брошурата. Като прочетох брошурата, аз се учудих, че по съдържание тя съвпада със съдържанието на двата листа, които ми даде Младен Бакалов и за които каза, че е намерил в автобуса. Аз извадих тези листове и ги дадох на Давид. Той веднага ги позна, че са преписани от брошурата и много се ядоса от неговите си хора, като каза, че те не работят добре, щом като са допуснали тези листове да попаднат в автобуса.
След това Давид ми показа няколко книги, които бяха издадени в Турция и касаеха България, като в тях се говореше за някакви асимилаторски стремежи по отношение на „турското население”. Дори смятам, че брошурата е писана, като са ползувани материали от тези книги.
Направих забележка на Давид, че не трябва да преписват позиви с ръкописен текст, защото по ръкописа лесно може да се докаже кой е авторът им. Именно от това беше недоволен Давид, че хората му са допуснали това, и каза, че самият той знае и не допуска тези неща, но другите не знаят.
Говорихме и по други неща, за които ще дам по-подробни обяснения впоследствие.
Давид Хаджиев ми каза, че скоро ще има лична работа в София и ще дойде да се видим.
Трябва да кажа, че брошурката, която видях в Давид, беше същата по съдържание, както тази, която видях в Младен, по-точно казано, двата листа, които ми показа Младен. Само че екземплярът на Давид не беше копие под индиго, а оригинал. Съдържанието на брошурката беше предимно в анархистичен смисъл, като се отправяха призиви да не се работи, да се вреди на държавата, да се руши, унищожава, поврежда и т. н. Казах, че брошурката не е издържана, и предложих да напиша текст, който да е в по-издържан вид. Като се върнах в село Дръндар, аз веднага седнах и написах един такъв материал. Обхвана пет-шест страници. В действителност материалът беше написан на три и половина листа от двете страни. Листата бяха голям формат, карирани. Този материал аз предложих на Диман, за да го даде на Давид.
Когато Давид идва в София в края на месец декември 1985 година, от него аз разбрах, че е получил материала от Диман. Самият Давид беше недоволен от този материал, като каза, че той няма да свърши работа, защото трябвало да бъде с по-огнена реч. Аз бях написал материала на български език, защото не владея добре турски език. Давид каза, че искал да се види в София с някакъв приятел журналист, но не можал да го намери. Давид и журналистът едно време били съученици.
Около 10 март 1986 година аз пак си бях в село Дръндар. Диман ме покани на гости у дома си. Там беше и зет му Сабин Наумов, който работи в гр. Варна като заварчик. Тогава Диман и Сабин Наумов показаха какво приспособление са направили за размножаване на печатни материали. Те използуваха просто една дървена рамка като от картина, на която опъваха восъчен лист с предварително написан текст като за циклостилно размножаване, плътно го залепваха с лепило и след това с мастило и валяк отпечатваха текста по метода на циклостила. Аз наблюдавах как работят Диман и Сабин на това приспособление в продължение на около половин час. Те размножаваха брошурката, която аз бях видял в Давид. Казваха, че ще размножат брошурата в около 200 екземпляра. Бяха още в началото, но не мога да кажа в колко екземпляра я бяха размножили вече. Доста се зацапваше и не излизаше четливо и качествено от почистването. По време на работата при нас влизаше съпругата на Диман и поради това смятам, че тя е в течение на всичко. Смятам, че в течение на тази дейност на Диман е и съседът му Румен Ризов. Тогава него не го виждах да идва в дома на Диман, но винаги заедно ги виждах навън. Освен това, когато влизах в къщата на Диман, забелязах, че някой излезе и влезе в съседната къща, която е на Румен, но не видях дали това беше той. Предполагам, че е бил Румен.
Диман и Сабин Наумов ми показаха и едно писмо, написано от някакъв изселен в Белене. Писмото беше написано на машина, но не си спомням дали беше преписано на восъчен лист за размножаване. Писмото по съдържание беше, че са чада на рода ни, станали са жертва и нещо подобно.
За Диман мога да кажа, че той е буен и невъздържан младеж, който е готов на всичко.
Пропуснах да спомена, че заедно с Давид често съм виждал един младеж, рус, пълен, който работи като шофьор. Същият се казва Здравко Аргиров. Здравко ми каза, че са имали пишуща машина, която трябвало да се ремонтира и щяла да започне да работи. Здравко е роднина на Младен.
Давид Хаджиев настояваше аз да помогна при разпространяването на брошурата, която щеше да бъде размножена в около 2000 екземпляра. Той държеше аз да разпространя от тази брошура в София. Аз не съм му обещавал това. Той каза, че ще ми се обади към края на месец март 1986 година или началото на месец април по този въпрос, но не ми се обади. Не ми дадоха екземпляри от брошурката и същата не е разпространявана в София.
Преди около 20–30 дена получих на адреса си в София писмо. Няма подател, но е изпратено от гр. Варна. С полупечатни букви е написано на цяла страница, като си спомням, че пишеше нещо срещу имамите. Предполагам, че писмото е написано от Давид или Диман. Не съм ги питал дали те са ми изпратили писмото. В писмото се споменаваше и за унищожаване на гробища. Това писмо сега е у дома ми, поставено в книгата „Логически речник” – съветско издание.
Давид Хаджиев, Здравко Аргиров и Младен Бакалов през месец септември 1985 година идваха да ме търсят в София, като искаха да им уредя връзка с някакъв западен журналист, с когото да се уговорят той да отиде по конспиративен начин при тях и след това да има възможност да изнесе зад граница материал за извършени насилия при преименуването. Не можах да ги свържа с никакъв журналист. След това Давид още два пъти идва да ме търси по този въпрос, но не направихме нищо. Беше обещал отново да идва, но повече не е идвал в София. Първото идване беше в края на месец август 1985 г., по-точно около 15 септември 1985 година. Второто – през месец декември 1985 година, а третото му идване беше в средата на месец януари 1986 година.
Диман ми е говорил за един възрастен учител от Шуменски окръг, който е пенсионер, има нювабско образование и е много начетен. Той бил чул отнякъде за мен, че съм бил млад, просветен човек и много искал да се срещне с мене, да се запознаем и да разговаряме. Досега не съм се срещал с този човек. Не зная какви са отношенията на Диман с този учител.
От посещенията ми в село Дръндар зная, че досегашният кмет на селото Юлиян е силно националистически настроен, но е прикрит и внимателен. Смятам, че той знае какво става в село, защото много добре познава хората. Допускам, че знае за разпространените клеветнически материали и за техните разпространители, но се преструва, че нищо не знае, и гледа да не пречи по някакъв начин на тази дейност.
Фелдшерът на селото Илиян е националист, както и кметът, но той е много предпазлив и не се намесва в никакви нередни работи, въпреки че и той знае конкретно за тях. Аз лично с тези двамата не съм имал взаимоотношения по създаването и разпространяването на клеветнически материали.
Прочетох настоящия протокол, дадените от мене обяснения са правилно записани и за верността им се подписвам.
Край на разпита 17.00 ч.”
09.06.2009 г.
вторник
РАЗПИТЪТ на МЕДИ ДОГАНОВ – 2.
Как ви звучи неговото признание?
Вторият разпит на Меди Доганов е проведен на 13 юни 1986 г. и е започнал в 12.15 часа на обяд.
Разпитът води следователят Живко Текимски:
” Въпрос:
Какви са взаимоотношенията ви с лицата, с които сте участвували или ви е станало известно, че са създали и разпространявали материали с клеветническо съдържание?
ОТГОВОР:
Като начало на взаимоотношенията ми с хората, свързани с тази дейност, може да се приеме пребиваването ми в село Дръндар, окр. Варненски, през месец юли 1985 година. По това време ползувах платената си отпуска и поради това бях отишъл да прекарам част от времето си на село.
Още около втория ден от пребиваването ми в селото при мен дойде на гости Младен Бакалов, шофьор от село Бакалово. Той беше дошъл със съпругата си, десетгодишния си син и един младеж на около 25 години, който е роднина на съпругата на Младен. Аз не бях поканил тогава Младен на гости и дори не му бях съобщил, че се намирам в село. Затова се изненадах, когато той дойде на гости със семейството си. Ние с Младен сме роднини, защото майка му и моята баба са сестри. Не бяхме се виждали повече от десет години и сега той изведнъж ми дойде на гости, без да съм му се обаждал. Питах Младен откъде и как е разбрал, че съм си на село, но не си спомням какво ми отговори.
Посрещнах гостите си у дома, те престояха няколко часа, разговаряхме по разни въпроси, като най-много ги интересуваше въпросът, свързан с преименуването му и възможността да докаже, че е турчин. Младен ми обясни, че в Турция е загинал по време на събитията от 20-те години техен близък роднина, като се интересуваше дали този факт може да се ползува за доказване на неговата народност. Казах му, че не съм юрист и трудно мога да кажа нещо по този въпрос.
Младен ми говори за това как е станало преименуването в тяхното село. Понеже при това гостуване на Младен и при разговорите ни присъствуваха много хора, Младен не ми е говорил за оказване на противодействие на възродителния процес или за създаването на някаква организация, която се занимава с разпространяването на нелегални материали и други такива дейности.
Накрая обаче Младен ме покани на гости у дома и искаше още тогава да ме вземе със себе си и води в тяхното село. Аз не отидох с него, но му обещах в скоро време да му гостувам. Младежът, който беше с Младен, се интересуваше от кандидатстудентски въпроси. Зная, че този младеж сега е учител в някакво начално училище в едно село съвсем близо до гр. Толбухин. Не си спомням името на младежа, но по външност той е малко женствен.
По времето между 10 и 15 септември 1985 година Младен беше дошъл да ме търси в София. Непосредствено преди неговото идване в София аз бях няколко дена на море и точно тогава съм се върнал и те са пристигнали. Не съм имал предварителна уговорка за среща с Младен и не съм знаел, че той ще дойде да ме търси.
Младен беше дошъл тогава, както вече посочих, заедно с Давид Хаджиев и Здравко Аргиров. Тримата са ме търсили упорито в университета, след това са идвали в института. Спомням си, че аз отидох в института, за да си получа заплатата или някакви други пари. Тогава видях пред института Младен, Давид и Здравко да ме чакат. Така се беше случило, че на морето аз си бях загубил ключовете от квартирата и не можех да се прибера. Поради това поканих гостите си в градинката, която се намира до МВР. Там на пейките разговаряхме.
Постепенно разговорът ни премина и към въпросите по възстановяването на имената и по това какво правим ние. Спомням си, че Здравко спомена за някаква пишеща машина, която имала дефект, но скоро щели да я оправят и ще могат да пишат и разпространяват печатни материали. Давид каза, че пишущата машина е нова, с азбука на латиница, немски шрифт, но не каза откъде и по какъв начин са я придобили. Казаха, че на машината ще пишат позиви и материали с подобно съдържание, които ще разпространяват между населението за поддържане на духа. Давид ми каза, че те вече имат организационна готовност да провеждат различни мероприятия, не само печатане и разпространение на позиви. Каза, че от тяхната организация има хора от Силистренски окръг и там също могат да развиват подобна дейност. Спомням си, че тогава тримата носеха ръчни пътни чанти, пълни с покупки. Казаха ми, че са минали преди това по магазините и пазарували.
Дотогава аз не познавах Давид и Здравко и бях по-въздържан. Всъщност с двамата се запознах в този ден. Младен обаче беше говорил на двамата за мен и те задочно ме познаваха, поради което разговаряха с мене с необходимото доверие.
При този разговор не стана въпрос за конкретните форми на противодействие, но Давид каза, че нашите хора не разбират същността на положението, в което се намираме. Поради това всички си работели и всичко си вървяло, както си е било. При това положение трябвало да се предприемат мерки за това обикновените хора да се извадят от това положение и да започнат да оказват някакво противодействие, като се започне от спиране на работата и се стигне до различни други форми на противодействие.
Понеже тримата вече си бяха взели билетите за самолета и трябваше да заминат, ние нямахме много време да говорим по тези въпроси. Давид ми каза, че ще ми се обади допълнително и ще имаме възможност да поговорим по тези въпроси по-подробно.
Пропуснах да кажа, че Давид ми каза няколко думи за себе си, особено това, че е ученик на Филизов, който е известен човек в гр. Толбухин, бил е партиен функционер, но впоследствие за някакви прояви е бил изселен в Белене.
Давед ми каза, че ще ми се обади по интересуващите го въпроси, но не ми се обади. Видяхме се едва през първата половина на месец ноември 1985 година.
През времето от 8 до 14 ноември 1985 година аз отидох в село Дръндар за смяна на личния си паспорт. При един разговор в кръчмата разбрах, че Сабин Наумов и Диман Кисимов на следващия ден отиват в гр. Толбухин по лична работа и тъй като нямаше какво да правя на село, ги помолих да ме вземат със себе си, за да отида на разходка и аз. На следващия ден с колата на Сабин Наумов заминахме за гр. Толбухин, като пътувахме само двамата с него. Около обяд аз отидох на автогарата, като имах намерение оттам да замина на гости в село Бакалово при Младен. Почти по време на пристигането ми на автогарата пристигна и автобусът на Младен. Заприказвахме се с него и с други познати, които пътуваха в автобуса. Оказа се, че една моя братовчедка, с която не съм се виждал, откакто беше малка, работи като касиерка на автогарата. Оказа се, че тя е съпруга на Здравко Аргиров. Приказвахме с нея и тя излезе заедно с нас, за да отиде да се види със Здравко. Той по това време работеше временно на градските автобуси. Намерихме автобуса на Здравко и се качихме на него заедно със Сабин. Пътувахме заедно със Здравко. За моя изненада след около две спирки в автобуса се качи и Давид. Изненадах се, защото не съм се уговарял с Давид и не знаех да има някаква уговорка да се срещнем. Не съм сигурен дали срещата стана случайно. Давид веднага ни покани на обяд у тях. Здравко имаше някакъв прозорец в разписанието и поради това и той дойде в дома на Давид.
Тогава за първи път Давид ми показа брошурата, за която дадох вече обяснение и за която по-късно разбрах, че е една програма за действие срещу възродителния процес. Пропуснах само да кажа, че на първата си страница брошурката имаше надпис като заглавие “Партия за освобождаване на турците в България”. Възможно е наименованието да има известна разлика, но съм сигурен, че наименованието “партия” го имаше в заглавието. Това го казвам, защото предизвика насмешка в мен, като го видях. Сабин Наумов също се изказа рязко по отношение на това наименование, като каза направо, че това са илюзии на болен човек. Давид се засегна от думите на Сабин и от моята насмешка. Давид може би се засегна, защото брошурката беше направена с много труд, беше написана с дребен шрифт на машина, листата бяха изрязани в по-малък формат и залепени и оформени като малка книжка. Тогава за първи път видях тази брошурка. За съдържанието на брошурката вече говорих и няма какво да добавя. Във връзка с наименованието “партия” аз казах, че е направо смешно да се говори, че има някаква партия. За да има налице партия, е необходимо съществуването на редица обстоятелства, каквито в случая няма. Давид каза, че брошурката е размножена в около 17 екземпляра и същите са раздадени на хора от града и окръга и се очаква от тях обратна връзка, т.е. да се произнесат за предложените цели и задачи на посочената в брошурата партия. Не стана дума за това, дали се е получила обратна информация. Обсъждахме какво трябва да се напише в един такъв документ и аз им казах моето съображение. Давид тогава не е казвал, че е автор на брошурката, но когато Сабин подхвърли, че това е работа на болен човек, ми направи впечатление, че Давид се засегна. Сабин не беше доволен и от съдържанието на брошурката, защото то не се разбирало добре. Самият той не разбирал какво пише в брошурата. Тя трябвало да се напише на достъпен език, така че всички да могат да я разберат. Тогава Давид предложи на Сабин те двамата да се съберат и поговорят в по-спокойна обстановка по това какво той има предвид за вписване в този материал. (…)
На следващия ден с обедния автобус Младен ме закара в село Бакалово, където му гостувах. Той ме беше чакал още миналата вечер.
Освен другите неща около гостуването, най-важното, което сега трябва да обясня, беше срещата на около 8–10 човека, които Младен беше поканил у дома си. Понеже миналата вечер ме бяха очаквали на гости, може би тези хора пак се бяха събирали, но не мога да го твърдя с положителност. Събралите се бяха предимно учители. Един доста пълен учител от селото беше дошъл. Същият е баща на младежа, за когото споменах, че идва на гости у дома ми в село Дръндар заедно с Младен Бакалов. Друг учител, около 60-годишен, от съседното село Телериг също беше дошъл. Фелдшерът на село Бакалово също беше там. Другите хора бяха от по-ниско ниво и не мога да кажа кои бяха те, защото не познавам никого. Повечето от тези хора са в някаква роднинска връзка с Младен, а фактически и с мен.
На тази среща събралите се не говореха за някаква организационна дейност, за някакво противопоставяне, а предимно се интересуваха от въпросите на изселването, има ли някакви шансове да се върнат старите имена не в резултат на някакво противодействие от наша страна, а ако държавното и партийно ръководство прецени това. По това време се провеждаше някаква конференция във Виена и от предавания на западни радиостанции бяха чули, че зам.-министърът на външните работи на България казал, че можело да се разреши изселване на лица от разделени семейства. Това ги беше много развълнувало, беше се създала психоза и всички за това говореха. Аз им казах, че не може да се разчита на спиране на възродителния процес, връщане на старите имена няма да има и не може да се очаква подобно нещо. Хората, които се бяха събрали тогава в дома на Младен, бяха все възрастни, опитни хора, с актив в обществото и се отнасяха към всичко с необходимата сигурност. Спомням си, че преди срещата фелдшерът на селото ме предупреди да не се разпускам много в приказки, защото нашите хора са любопитни, питат за много неща, приказва се много, но могат да се кажат и нередни неща и това да се разнесе. Спомням си, че учителят от село Телериг се учуди как им говоря по тези въпроси и ме попита къде работя. Едва след като му показах паспорта си с отметката, че работя в Института по философия на БАН, той си промени отношението към мен и започна да ми задава много смислени и съществени въпроси.
Както седяхме и приказвахме по тези въпроси, фелдшерът посегна към домашната аптечка на Младен и взе оттам едно флаконче, отвори го, но вместо лекарство той извади едно листче, навито на руло, разтвори го и това се оказа грубо написаният позив, за който при предишния разпит казах, че го е извадил и показал Младен. Уточнявам, че позива го извади фелдшерът, макар че се намираше в дома на Младен. Събраните хора явно знаеха за този позив. За това съдя по реакциите им, че не останаха учудени. Чух някой да казва, че позивът бил разпространен в тяхното село, но не се постави въпросът кой и защо го е разпространявал. Видя ми се нетактично от моя страна да питам за това. Присъствуващите споменаха, че такъв позив е бил разпространен и в Силистренски окръг и че там разпространителите са били заловени. Точно по времето, когато фелдшерът извади позива от флакона, Младен излезе от стаята и каза, че отива до автобуса и той да донесе и покаже някакъв писан материал. Като се върна, той показа двата листа, за които аз вече дадох обяснение. Позивът, който извади фелдшерът, всъщност беше Когато говорехме за възродителния процес, събралите се обиждаха от самата формулировка – “възродителен процес”, определението, че преименуването станало “спонтанно” и “доброволно”. Казаха, че това не отговаря на действителността и че не трябва да се приказват и пишат подобни неща. Казваха, че били извършвани насилия и дори убийства, но все пак аз исках да се говори не по слухове, а с факти и поради това попитах, кой може да посочи конкретни факти в тази посока. Тогава един от присъствуващите, на когото името не зная, нито зная къде работи, каза, че знаел за това, което станало в село Бенковски и селата около него в Кърджалийски окръг. Съпругата на този мъж била помакиня от този окръг, били ходили на гости при роднините й, от които той бил чул, че в село Бенковски имало убити. Попитах го дали той лично е видял убити, но той ми каза, че не е видял, но бил чул да се говори. Казах, че отново ми се предават само неща, които са само чути, но не и видяни.
Голяма тема на разговорите бяха приказките, че по време на преименуването много хора били тръгнали да бягат през българо-румънската граница. Някои изказаха съжаление, че не са избягали в Румъния, защото уж в Румъния имало издаден закон, според който избягалите от преименуването нямало да бъдат връщани в България. Други пък казваха, че някои са се опитали да избягат в Румъния, но властите в тази страна ги връщали. Никой не беше наясно по въпроса и това също бяха само приказки.
Коментираше се също и това, че по време на възстановяването на имената в Кърджалийски окръг там бил и някакъв милиционер от нашия край. Той не знам поради какви ситуации убил едно момиче. След това се върнал в нашия край, но братята на момичето идвали с лека кола да го търсят и да му отмъстят. Той обаче се бил укрил и не го намерили.
Срещата продължи до късно, някъде до около 03.00 ч. през нощта. Втората половина от срещата не беше така делова, защото всички бяха пийнали и се приказваше какво ли не.
На следващия ден в село Бакалово дойде Давид с кола да ме вземе, за да му гостувам в Толбухин.
В дома на Давид Хаджийски прекарах около два часа. Само обядвахме. По време на обеда аз дадох на Давид двата листа, които Младен беше намерил в автобуса. Трябва да добавя, че след като фелдшерът извади позива от аптечката и го прочете пред всички, след това говорихме за него. Тогава фелдшерът взе листовете на Младен и пред всички ни ги прочете, като направи опит за тълкуване. Повечето от хората не разбраха това, което се четеше. Двата листа бяха скъсани по средата. След като фелдшерът прочете текста, аз помолих Младен да ми ги даде. Младен без възражение ми даде листата. Не си спомням каква ми беше точно мотивировката, за да взема тези листа, но понеже предишния ден аз се бях запознал с програмата на “партията”, която ми беше дал Давид, видях, че всъщност текстът на тези два листа е част от програмата на Давид. Това е една от причините да взема тези два листа. Другата причина може би беше, че тези листа бяха написани ръкописно, по тях лесно може да се идентифицира преписвачът и оттам да се направят други разкрития. Може би за да предотвратя това, аз прибрах тези листа. На следващия ден още в колата, когато пътувах с Давид за Толбухин, аз му предадох листата. В дома си Давид ги прегледа, залепи скъсаните места по листовете и ги прибра. В една от стаите в апартамента си Давид има цяла стена със секция. В нея има магнетофон и някъде около магнетофона, в едно чекмедже, той прибира тези листа. Давид ми каза, че тези листа представляват ръкописни извадки от програмата и че един от неговите хора нарочно ги бил пуснал в автобуса, за да провери какво ще направи Младен с тях, като ги намери. Проверката целяла да се види дали той ще предаде листовете на властите, дали ще ги унищожи, или ще ги предаде на Давид. Излиза, че аз попречих на проверката на Младен, защото ако не бях взел тези листа и ако не бях ги предал на Давид, тогава не се знаеше какво точно ще предприеме Младен.”
Край на разпита 18.00 ч.
абе тъпанари !!! какво се церемоните със говняни селяни !!! за какво ни занимавате със хора, които искат да вкарат турски агенти във армията ??? Генерал му се прищяло !!! А да ми цуне хуя иска ли ??? Генерала да не е селянин като него !!! Абе какво ни занимавате със Олигофрени !!! не виждате ли че го боли хуя за правата а иска да има агенти във Армията за да направят Преврат !!! Я го вкарайте в кауша за агентурна дейност и му пуснете малко точец да му са запържи гъза!
Бареков и вие журналята сте ебати отрепаните сеиржии !!! Този няма нищо общо със това, което говори ! И какъв е този малоумен съдия дето си скала подписа !!! Що вместо да ни показваш селяните не ни покажеш съдията ????????????????????????????????
Да,Сократе,тези неща са интересни,но това е било преди толкова години.От тогава насам много неща са се променили и този субект,който са създали службите ,за да работи за тях сега работи за себе си и против държавата.И най-важното е,че никой няма силата да му се противопостави.
Или поне досега никой не е показал,че може да му се противопостави.
— abe,kakva armiq ima balgariq,4e ne moaa se setqq ??? spored men trqbva da ima ne samo turci no i vsi4ki nacionalnosti jiveeshti v balgariq !!! stiga s tazi diskriminaciq !!! ne samo miusulmani no i katolici,budisti,armenci i drugi religii. trqbva da ne se gleda religiq,nacionalnost,cvqt na kojata i drugi. tazi diskriminaciq da se spre v balgariq. da se nakazva s tejka prisada,koito nalaga disriminaciq i razdelenie v rodinata ni !!! 350 godini zatvor.
МАМА,това не е дискриминация.Ти май като четеш не вдяваш за какво става въпрос.Не може в Българска армия и то като генерали да влизат хора,които са настроени против България !!!
А пък и за какво им са генерали на тях.Като имаха власт ДПС толкова години какво направиха те за хората,които уж закрилят.Нищо !!!Само им взимат гласовете на изборите и си въртят милионите и не се насищат и искат и още ,и още ,и още…….
— ti mai si mnoo zlee !! kakva e garanciqta,4e tezi generali ne sa sreshtu balgariq. ne sam sigiren ? do sega vsi4ki rabotqt za ruski slujbi i sa golemi izmennici i predateli. kakvo shte napravi edin general v armiqta,kato v DANS sa vsi4kite shpioni protiv rodinata ???
Добре де ,щом мислиш така ,тогава за какво им са генерали от друг етнос.
Ало, Какво ни занимавате с Глупусти !!! Кога Бате Борко ще се сети че е министър предеседател а не софийски кмет ? Обещал магистрали, детски градини и заводче за боклук ! Ма то нашто момче много било скромно бе !!! Къде ви са законите ? нали щяхте да сменяте изборния закон ! Да не получихте мазол на задника от депутатските дивани ??? Сега какво правят скапаните курви от медиите ?! правят му имидж за да ахкаме като го видим , така ли ???
Аххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
Ами те изборите са далече,дотогава има време.
Сега има по-важни задачи.
И Яне и Волен ,които много крещяха преди изборите срещу Доган,срещу ДПС ,сега при това положение си говорят много спокойно сякаш нищо не е станало.Да,може наистина тази партия да е един “кьорфишек “,както го нарече Костов,но от такива малки искрици започва всичко.Така,че такива хора,които си позволяват толкова нагло и безцеремонно да говорят такива безумни и противозаконни неща трябва веднага да отиват на съд.Та това не е играчка да си говорят така и това да остане без последствия.А ако остане без последствия след това може още много неща да се появят ,които също няма да могат да ги спрат.
Vapros, kam Ana? Ana, ti protiv li si nastroena spryamo balgariya? Siguren sam 4e ne si, nali?! To togava , kade e tvoyto myasto v tazi strana? Ti nyama6 li tezi prava kakto go ima vanya, ivan, dragan….i t.n.? Ti nyama6 li pravo da si v vis6iya sastav na armiyata, naprimer? Ne vsi4ki turci ili muslumani v bg sa depesaro-komunisti!
Da, po otno6enie na DPS si prava, 4e ni6to ne napraviha, ama ni6to! I sega layata! Da, layat, i s tova 6te si ostanat!
Трябва със закон за да се забрани демонстрация на религиозна пренадлежност по какъвто и да е начин! Защото това е реклама и проповедническа дейност на обществени места ! Само попове и други лица, които официално са регистрирани като духовно лице да обслужват религията по църквите и другите духовни сгради !!!
Да казваш че искаш да има хора, които харесват определена религия еди къде си, означава че правиш реклама на една или друга религия и се мъчиш да делиш и създаваш интриги ! Защото света се е разделял достатъчно дълго време преди нас и са се убивали точно заради религиозното делене и демонстрацията на религии по обществени места !
Защото какво е ставало ? “Ти не си от наща религия значи си враг ?”
Това е точно създаване на религиозна банда ! “Аз искам генералите да са със еди каква си религиозна принадлежност ?” ами пак е същото ! Ами утре ще дойдат някви китайци будисти и ще ви накарат да турите генерали в армията със бръснати глави ! Като толкова много са е зажалил за религията да стане духовник , да си построи манастир и да се отдаде на пост и молитви до края на живота си ! Ама този да тръгне да дава на децата компютри за да ги кара да изберат религия това е пропаганда ! Защо не го съдите !!!!!!!! Курвите от вестниците и телевизиита му правят безплатна реклама и на него и на религията му , тоест и те са за затвора !
Към Мехмед:
Мехмед,аз не се чувствам нито по-различна от Ваня,Иван,Драган и не съм по-различна от никой друг в тази държава.Не считам моите права да са нарушени с нищо ,не се чувствам застрашена от нищо ,освен от някакви ксенофобски и радикални групи.Не ме интересуват никакви генерали и се чудя защо толкова се настоява такива да бъдат и от друг етнос.
Аз си гледам моята работа ,спазвам си законите и гледам с каквото мога да бъда полезна на страната в която живея !!!
Напълно съм съгласна и подкрепям мнението на Илия,че в тази държава,тъй-като така и така живеят хора от различни религии,така е било и не може да бъде иначе,не трябва да има никакви партии ,които в името си да съдържат религиозна принадлежност.Това трябва да се запише в новата конституция !!!
И въпреки,че сме християнска държава не трябва религията под никаква форма да се смесва с политиката !!!И каквито и партии да се създават ,те да не съдържат в името си нито християнски,нито мюсюлмански или други подвеждащи определения !!Хората в тази държава са еднакво свободни да си избират и изповядват религията и никой няма право чрез религия да ги насочва към политически групи,насилствено да им сочи под тази форма за кого да гласуват !!! И такива хора,които създават такова напрежение да се вкарват директно в затвора !!!
Защо мнозинството не промени закона в члена му за амнистията на министри? Толкова по-просто и по-лесно е от викането! Ама не – трябва да се крещи по медиите, какво са направили предишните…а закона няма да се пипа, щото след 4 години…я камилата, я камиларя…между другото, всеки държавен служител се оправдава с думите – закона е лош, ама е закон. Тъпо,тъпо,тъпо…..
Защо в българските университети години наред не се приемаха турци в определени специалности? Защо във Висшите военни училища не се приемаха турци?Говорим за демокрация!!!!!!!!!!!!!!Защо за нас в много отношения Майка България беше мащеха?Защо никой не понесе отговорност за осквернените ни гробища по време на прослувутия “възродителен процес”?????????????
Защо в българските университети години наред не се приемаха турци в определени специалности? Защо във Висшите военни училища не се приемаха турци?Говорим за демокрация!!!!!!!!!!!!!!Защо за нас в много отношения Майка България беше мащеха?Защо никой не понесе отговорност за осквернените ни гробища по време на прословутия “възродителен процес”?????????????
За това ,че в армията имаше дискриминация съм напълно съгласен! И то не само по отношение на малцинствените групи ! Имаше дискриминация и към българи ,чиито роднини се водеха “неблагонадеждни” . Опитът ми е личен -аз съм от ‘неблагонадеждно” семейство. На кандидат -женихът / курсант във ВНВВУ -гр.Долна Митрополия / му беше обяснено от ВКР-то ,че ако си вземе булка от родата ни никога няма да бъде приет в Академията ,защото не били “от нашите” . Последвало пояснението ,че нещата може и да се променят ,когато дойдат техните / разбирай НАТО / на власт !
Значи ,господа , въпросният човек никога не го приеха в Военната Академия ,а България е член на НАТО.
Питанката ми тук е отново той ,бидейки българин , трябва ли да се чувства дискриминиран ?
А кой беше шеф на Военната Академия, някой другар ли………….е докато има такива, който са обвързани политически, а не професионално, ще си носим печата “дискриминиран”, или казано по друг начин ……………различен с нещо, от общата маса.
Аз печатът различен си го нося с гордост !
Армията ни ,обаче бъка от овчари ,които са решили ,че стват за военни ! Сиреч от другари !На този фон розовите BMW-ta просто бледнеят !