Отдавна свикнахме да поставяме в обществения си живот по важност и трапезни обсъждания журналистическите братя и сестри. То може ли да си представим България без сутрешни тв-блокове, политически коментари, светски събития, реалити формати, екзотични надпревари, танцувални и песенни шоута, а и в крайна сметка накъде сме без Гала, Васа Ганчева и Мартина Вачкова? Да де, ама през отиващата си година станахме свидетели на няколко уникални творения в гилдията на журналистическите „емблеми”.

На първо място/без никаква конкуренция/ – майната Бареков премина като риба скабрица през уникални превъплащения само за 12 месеца. Накратко казано: – където се изхождаше, после лижеше и повтаряше физиологическото упражнение в обратен ред. Само един пример. Това творение на ранната чалга така и не можа да се определи къде е – при десните или при левите, при Първанов или при Борисов. Още на 9. 10. 2008 год. той взе та драсна една статия във в-к „Стандарт”, която озаглави „Презареждане на Първанов” и усърдно облиза доносника Гоце, където трябваше и не трябваше: „вещая на президента добри дни и чудесно политическо бъдеще”, после Гоце бе наречен „остров на спокойствието и носител на толерантността”, накрая определи Гоце от Сирищник за „баща на нацията”. В резултат на последното маса десничари поискаха да станат копелета в родината си. И Бареков за финал завърши с категоричното: “Първанов бил изчерпан. Дрън-дрън! Ако това е изчерпване, скоро ще го видим, че е презаредил батериите.” Може би защото статията /то трудно може да се определи за журналистическо творение/ се появи във вестника на Тодор Батков на 17.10. того президента на „Левски” бе удостоен с орден „Стара планина”.

После героят на БТВ се ожени телевизионно и пловдивският патрика и съименник нареди всички църкви в града да бият като при мор или като за бракосъчетание на коронована особа. Можеше да стане каноничен скандал, но за митрополита Николай се знае, че не е съвсем с всичкия си, та го опростиха синодалните старци. Поради лудост, не заради правилност на решението. Нали повторния младоженец изрева пред Герговия „Пълдин” с икона в ръце – „Да живее православието!”.

След панегирика на Гоце-президента Бареков изпадна във възторг от Бойко и отново седна и драсна нова статия, но завъртя задника си като кючекиня в „Син Сити”. Само прочетете: „Борисов директно постави Първанов при лошите от ДС, които вече трябва да си ходят и подкрепи десните, които поискаха импийчмънт… Браво на премиера!… Първанов бе главен архитект на предишното правителство и основен кадровик сред магистратите. Кирливите ризи на бял свят правят все по-слаб Първанов и той все повече се превръща в средство за промяна на политическото статукво. Как? Много просто…” След като прочетох умотворенията на анализатора Николай Бареков се сетих защо един друг политически наблюдател бе решил да пише вече думата анализатор с две „л”-та, т.е. – аналлизатор.

Припомних си как в разгара на предизборната кампания същия Бареков преглътна/без предихание/ думите на новия си любимец Бойко, че е „мекере/подлога/ на Станишев”, но в нощта на изборите се изнесе в свински тръс до Банкя, та първи да положи морно чело в скута на бъдещия премиер. Така и стана – Бойко е благороден и опростителен, особено за такива като Бареков. Усилията на журналиста да оплете в собствените си проявления на ефирното поле Гоце, Гергов, Бойко и Янето докараха една загадъчна случка – самопровъзгласилият се за папа на журналистиката изведнъж изчезна от БТВ. Дали го изчезнаха или му подсказаха да се изпари от сутрешния пояс не стана съвсем ясно, но много скоро той се впусна в дебрите на Интернет и написа: „Това е най-влиятелният блог за анализи и политика”. Малееееее… В „анализите” му всъщност се повтаря един и същ рефрен – Вижте ме колко съм умен! Ама защо съм толкова умен и прозорлив?! Аз пиша така прекрасно, че сам се удивявам. Това, което излиза на монитора от мен ли е? Толкова е прекрасно всичко, което върша!

При тези самовнушения съвременната медицина се допитва до едни специфични деятели с бели или светло-зелени престилки, които идват по спешност, ако са настъпили необратими промени в психиката и особено в личната самооценка. Нали се сещате, че в техните заведения е пълно със сталиновци, хитлеровци, тодорживковци, един преди години се самообяви за Мопасан, а друг за преродения Кларк Гейбъл. При ранния кадър на пловдивската „Чака-рака” нещата опират до самоконстатирана свръхгениалност щом си препрочене творенията… Може и аз да не съм с всичкия си /май, защото през 1996 год. бях в компанията на Пламен Джонсъна и маймунката му Чита, когато Бареков започваше кариерата си/ , но като преглеждам блога на Бареков ми се струва, че автора трябва, ама задължително да наблегне на четенето и в никакъв случай не на писането, но … времена и нрави.

Жалон за журналистиката през 2009 год. стана и неповторимата Криси Патрашкова, която до този момент бе известна като фенка на ЦСКА, „светски” хроникьор, културно-масовичка в разни издания и експерт по кино-премиери или реалини-формати. Тази година благородната дама изуми българите и си направи стайлинга досущ 1 към 1 с този на съветския депутат, певец и мафиот Йосиф Кобзон. Благодарение на Патрашкова във фризьорските салони вече е достатъчно да си заръчаш „прическа тип Кобзон” и труженичките на ролките и четката си знаят работата /първа я последва пловдивската поетеса Божана Апостолова/. След посткомунистическите залитания в „стайлинга” Патрашкова се насочи към „свободната” преса и спретна първия официален орган/без извинение за думичката/ на тайните служби. Логично го кръсти на една от разработките на всемогъщата ДАНС – в-к „Галерия”. Аз и досега не намирам разлика между „Уикенд” и „Галерия”, освен перманентните отпратки във второто издание към героите на прехода, живеещи с галещи спомени за комунизма, развития социализъм, миловидната Гала, доносниците, мутрите и държавните силоваци. За един от последните, Алексей Петров, се говори, че е идеологическия и партиен съзидател на изданието патрашково. В последния брой разсъждава /представя/ за благородната дейност на ДС самият шеф на 6 отдел на 6 управление Митьо Гестапото, който направо ни разплаква в откровенията си за „високоотговорната” работа, която вършели… Комунистите и службите им.

Противно на общоприетите „класации” аз така съм си регистрирал „фаворитите” за 2009 год. – Бареков и Патрашкова. Величави достижения в спотаената журналистическа свобода! От църковните камбани на Пловдив до прическата на Кобзон, от клетвите пред Гоце до антрето в Банкя, от „Народна Армия” до „Галерия”… Все със задължителния наведен до откат кръст.

Като се опитвах да разсъждавам за нашенската журналистика през 2009 год. ми попадна един термометър, произведен „Made in USA”/доста преди годината, която изпращаме/ и в упътването му пише буквално следното: “След ректална употреба да не се ползва орално”. Преведено на български означава: „Ако го употребите в задника си, не го ползвайте после в устата си.” Звучи гадничко, но така са написали производителите от братска USA, а те знаят как да се предпазват в необичайни ситуации.

Що ли го написах последното, като си мислех за Бареков и Патрашкова ??!

Някои побързаха да изпратят в заслужен отдих в учебниците по история или направо на море като пенсионер от квотата на Масларова президента Георги Първанов. Други го заливат с кофи помия и доволно потриват мръсни ръчички.

Николай Бареков

Някои побързаха да изпратят в заслужен отдих в учебниците по история или направо на море като пенсионер от квотата на Масларова президента Георги Първанов. Други го заливат с кофи помия и доволно потриват мръсни ръчички. Голяма грешка или умишлена заблуда. Добрите дни пред Първанов тепърва предстоят. Него го чака чудесно политическо бъдеще. Съвсем скоро той ще бъде в изключително силна позиция спрямо останалите български политици. Следващите три години от втория си мандат президентът ще се завърне на терена като основен фактор в политическия живот. Добре познатият ни плеймейкър Първанов отново ще подава добри политически пасове и ще забива ефектни голове във вратата на своите противници.
Причините за добрата спортна форма се намират в личността на самия Първанов и по традиция от неговата биография. В умението му да търпи и да дочаква естествения развой на събитията, както и да следи и анализира внимателно действията на останалите колеги. Първата причина да очакваме скоро завръщането на добре познатия ни Георги Първанов е острото навлизане в предизборната обстановка, която ще трае цяла година. Основните партии БСП и ГЕРБ са изнервени и напрежението се прехвърля върху обществото, а това вреди на всички. Засега не се вижда реален изход от заплетения възел на междупартийните интереси, защото очакванията са изборите да завършат без изявен победител. В такава обстановка президентът се чувства в стихията си, защото той обича заплетените ребуси, от които винаги намира изход и излиза като победител. Още по-важно от първото е, че всички събития днес и след изборите гарантират на Първанов мястото му като остров на спокойствието в българската политика и носител на толерантността и баланса в обществото, а това много го приближава до образа на баща на нацията.
Когато Първанов се изнерви, хората имат чувството, че е напуснал кожата си, защото за голяма част от народа държавният глава олицетворява спокойния, умерен и дълбоко аналитичен политик. За разлика от някои политици, които първо действат, после мислят, преди да предприемат каквото й да било, Първанов три пъти по три пъти мери и чак тогава реже. Какво му предстои на президента в близко бъдеще? Очевидно ще му се наложи да понапляска всички политици без изключение.
После го чака тежка задача. Трябва да бъде архитект и на следващото правителство, защото отсега се вижда, че всички коалиции с участието на ГЕРБ ще са много трудни. На президента ще му се наложи пак да дава от своите експерти за министри, защото във всички партии без изключение има тотален дефицит на управленска компетентност. Плюс всички екстри, Първанов го очаква и лесна победа с одобряваното от народа прокарване на мажоритарен елемент в изборите за депутати. И за десерт има един политически пъзел, който ще направи държавния глава национален герой, ако партиите, не дай си, Боже, успеят да го наредят. Ако партия ГЕРБ вземе цялата власт в ръцете си и Бойко Борисов изпълни мечтите си и стане премиер, на нацията жизненоважно ще й трябва коректив, за да не се самозабрави ГЕРБ, както направиха БСП на Виденов и СДС на Костов. Тъкмо тогава президентът ще преживее своя звезден апогей последните две години от мандата си. Кой по-добре от него е доказал, че може да се оправи с непослушното момче на българската демокрация Бойко. Борисов и Първанов може и да се посритват по кокалчетата, но взаимно се уважават и си имат респект. Президентът е показал на генерала, че може да го погали, но със същата ръка и да го понапляска. Силен Първанов ще е полезният гарант за демокрацията и гражданското общество при едноличното управление през следващия мандат. Първанов бил изчерпан. Дрън-дрън! Ако това е изчерпване, скоро ще го видим, че е презаредил батериите. Първанов се готви да участва и в продължението на своя президентски филм. Предстои ни да видим неговото Презареждане.

Мама му стара, ми то било много лесно… Каквото и да стане в тази пуста държава, натоварваш частния бизнес и си готов. Да сте виждали частен бизнес да стачкува? Било криза? Много важно! Частният бизнес ще го отнесе. Щото не стачкува. Пък и няма как! Нана-нана-на…

Джипитата стачкуват – пляяс, 2% по-висока здравна осигуровка. Нямало пари за болниците и село Горно-Нанадолнище излязло на протест – пляяяс, спираме здравната реформа. Фермери, прочие земеделци, водят крави до Народното събрание – даваме им дотации от бюджета. Тютюнджии искат по-големи цени за келявия си тютюн, доматаджиите, например, го издухват. Криза е и енергетиците са в опасност да слязат от върха на таблицата за най-скъпо платените наемници в България. Въй, ама как?.. Я, да друснем… кого? Е, как кого – частният бизнес…

Каквото и да става, ще го отнася той. Може ли да го обложим двойно? Разбира се – те не стачкуват! В криза сме, откъде да вземем пари? От частниците! Ах, тези душегубци на достойния чиновнически труд на милиони знайни и незнайни труженици, изтъркали лакти по свещеното бюро – от министерства, агенции, комисии, промишлени, търговски, че и промишлено-търговски палати, областни, общински администрации… Двойно ще ги ударим! И като собственици, и като управители на техните малки фирми. Ама пита се в задачката – защо не и повече? Освен, че, ах, гадините, са си и управители едновременно, що да не ги обложим и заради това, че са и отговорници по трудовата медицина, и по охраната на труда, и по противопожарната безопасност, и по опазването на околната среда, и по хигиена, и по … Така, петорно облагани, ще разберат къде им е мястото – да обгрижват Нейно величество администрацията на тази бедна, бедна страна. Тук да си чиновник, изобщо на бюджетна издръжка, звучи гордо… Нищо, че е криза – за тях тя не важи! Ок, бе, готин, ех, чиновнико, като искаш адреналин, пари и себеутвърждаване, иди в частния бизнес. Оцелявай, без да имаш време за обедна почивка, сладко кафенце, обсъждане на идващата лятна почивка или колко коня има тъпата ти нова кола, втора употреба.

На война като на война, каза един премиер. Ама защо като е криза, да не е като при криза? А, сега ми кажете, какво ще се случи, ако частният бизнес, след всички удари, нанесени под благовидния предлог “И ний сме дали нещо на света”, реши да… плаща заплати и осигуровки с три месеца закъснение, като, разбира се, плати и всичките лихви заради закъснението? Откъде милите държавни служители и прочие бюджетари, които толкова обичат да правят стачки, ще получат заплатите си и осигуровките си в този отрязък от време?

Пък и защо ли като е криза, само частният бизнес да я поема? Като е криза, значи е криза. Както бизнесът се лишава, така и всички останали да понесат своя дял! Ми нямало пари… Ми колкото са постъпленията в държавата, толкова са и харчовете й. Кой друг е измислил по-готина система? Гърция ли? Оооо, ако искате, няма проблем, не сме далеко и от нея… Тогава, обаче, Гърция ще изглежда като цвете! Щото поне социализЪм не я е тресъл!..

Бизнесът свива дейност, няма поръчки, пада доходността, прави съкращения, опитва оптимизация. Защо държавните чиновници искат да имат по-високи заплати? Откъде? Болници трябва да се закриват, обаче излиза чичо от Долно Уйно и се тръшва “Не си давам болницата” и тя не се закрива… И спира реформата, а харчовете продължават. Откъде?

При криза е така, чичо, неефективните разходи се съкращават. Като не можеш да се оправиш със сметките, фалираш. Защо това в България да е само привилегия на гадните частници? На тях им е позволено да фалират, но никой друг не може? Защо джипи да не може да фалира? Защо неефективна болница да не фалира? Преди 19 г. родих сина си сред хлебарки, какво се е променило от тогава? Защо чиновник да не получи по-ниска заплата? Или да фалира? Защо министерство да не извърши, примерно, 15% съкращения, защото е криза? Да, криза! Защо? Защото в главите ни е наблъскан само социализъм. Затова! Двадесет години по-късно още си мислим, че някои са по-привилегировани от другите или че образование и здравеопазване са без пари – нищо, че трупат само разходи и загуби. Ехооо, всяко нещо си има цена и тя е една и съща в свободната икономика, независимо дали е болница или кланница!

Бюджетът трябва да е балансиран, да – колкото получаваш, толкова харчиш. Какво обаче става в действителност? Който не е стачкувал, той не е “натаковал” частния бизнес. Ами, когато и той “свърши”, какво правим тогава? И тук изобщо не говорим за едрия – той си има приятели навсякъде – и в президентството, и в депутатството, и в съдийството, и в кметството, и в бла-бла “четвъртата” власт. Както се казва – много власти, пухкаво олиго-дете.

Просто при нас нищо не е както трябва. Страх и ужас тресат тези, които са уж призвани да вземат смелите решения за реформи. Смелостта им трае от едната стачка до другата. После го отнася малкият и средният бизнес. А е всеизвестно – и ДДС, и акцизи, и данък печалба, и пенсионни, и здравни, и срещу безработица осигуровки ги плаща бизнесът. Ами, ако наистина спре да ги плаща и излезе в стачка?

Егати нормалната държава, щом бюджетари са й кръщелници!

Виж още текстове в блога на Ваня Панайотова свободинки

e-vestnik.bg

Агенция Ройтерс пусна вчера кратък преглед на политиката на българското правителство, който коренно се различава от това, което говорят българските вестници и телевизии.
Ройтерс казва накратко за кабинета Борисов следното (което са прочели и пуснали малко или повече медиите по цял свят):

- Рискува да предизвика продължителна стагнация в най-бедната страна в ЕС

- Има затишие в реформите и популистки тенденции

- Липса на стратегия в условия на задълбочаваща се рецесия

- Слабо планирана и лошо обяснена здравна и пенсионна реформа

- Доверието към правителството пада

- Липса на политически и управленски опит

- Запазването на нисък бюджетен дефицит за 2009 г. е с цената на спрени плащания за лекарите и социалните помощи за декември

- Не дават резултати мерките за увеличаване на приходите, събираемостта на данъците е намаляла с 30% през януари

Някой да е чул от българска медия подобни оценки (виж целия текст на Ройтерс тук)? Има изключение – когато от немай къде някой вестник или телевизия даде думата на човек от опозицията – някое изказване на Станишев, на Яне Янев (от ДПС са се снишили и май нещо са се спогодили Борисов да не ги закача). И, разбира се, после дават възможност на някой от управляващите да ги опровергае.
Както сме писали в e-vestnik, живеем в условията на невиждана медийна пропаганда за кабинета Борисов. Най-безогледна е тя от вестниците на опозиционния депутат Делян Пеевски (виж тук).

Не знам какъв журналист трябва да си, щом забелязваш лоши тенденции в страната и премълчаваш. Както се видя, обаче, ги забеляза Ройтерс. Сега ще се опитат да омаловажат пуснатото от агенцията, че е подготвено от българското бюро и т. н. Но в Ройтерс не излиза нищо случайно.

Тази ситуация ще се развие и ще свърши зле, а премълчаването може да струва много на страната. Медиите са първите, които трябва да покажат проблем, вместо да го прикриват и замазват.

За разлика от предишното правителство, което беше сложна коалиция и трудно взимаше решения, сегашното има изключителната свобода да решава бързо и еднолично (дори само от премиера) какъвто и да е проблем. И при този медиен комфорт и свобода на действие да се издъниш…

ГЕРБ се опитва да си вкара автогол с искането за “импийчмънт” – както по американски модел наричат процедурата за сваляне на президента Първанов.

Защо? Защото искането е кресливо, издава политическа незрялост, излишно репчене и създава напрежение. Същия филм го гледахме есента, когато Първанов отказа да подпише указа за освобождаване на двама посланици (което пък беше изсилване на скоропостижно заминалата си министърка Желева). И тогава се изрепчиха, че ще искат “импийчмънт”. Но тогава имаше по-сериозни основания – Първанов отказваше да подпише указ. Той се измъкваше, че само отлага и иска доказателства за нарушения на посланиците. Както и да е – мина и замина. Сега пак. Този път може да свърши по-зле.