С Бойко БОРИСОВ, министър-председател на България, разговаря Валерия Велева

- Оценката ви за годината, в която завоювахте може би най-големия си успех, г-н премиер?

- Най-важното за мен е пускането на метрото Обеля – Младост – Люлин.

- А, изненадахте ме с този “кметски” успех! Защо?

- Защото и 200 години след мен София ще има възможно най-модерната инфраструктура. През юни 2012 г. ще имаме и втория лъч на метрото: Обеля – Централна гара – Черни връх. Предстои стартирането и на скоростния трамвай Княжево – Подуяне. Тези постижения са най-значимото, което като кмет и като човек оставям след себе си. Не мога да подмина и детските градини, защото преди мен бяха приватизирани 44, а аз съм направил над 30. Това са за мен събитията на годината. А в партиен план – спечелването на всички избори: за евродепутати, после парламентарните и кметските в София. Естествено, че в такива моменти се радваш, но държа да подчертая, че заради държавата аз заложих бъдещето на партията. Всеки опитен политик нямаше да направи правителство при тези изборни резултати. Всеки щеше да се върти, да търси коалиции, да отбива времето за създаването на кабинет, за да мине кризата. А ние се изправихме пред безпощадната истина и тя блесна пред нас с безпощадна сила – пари няма!

- Ако знаехте цялата истината за наследството, щяхте ли да поемете кормилото на властта?

- Пак щях да го поема.

- Значи сте рисков играч.

- Не. Не съм рисков играч. Вие си спомняте как след изборите президентът и всички останали държавни мъже казваха, че за България ще бъде пагубно, ако остане без правителство, или не се направи бързо правителство. Е, аз имах оправдание да не го направя – пет депутати не ми стигат за мнозинство, което в условие на криза означава изключително тежко взимане на решения. Но аз поех изпитанието да управлявам с малцинство. Не излъгах нашите избиратели, които не искаха коалиция с никого.

- Днес обаче оценката на опонентите ви от БСП за управлението ви е двойка.

- Не ги е срам! Те, които обраха бостана на държавата, да ми пишат двойка! Прекрасно се справяме в условията на криза! Взимаме единствено правилните решения в този момент. Опонентите ми, вместо да си видят кирливите ризи, се опитват да обясняват, че не се справяме. Кой ми дава тези оценки – БСП, в която е останала една върхушка от провалени министри и те се скриха в парламента. Виждате, че Доган и царят, въпреки атаките по тях – преписките в прокуратурата, мораториума върху царските гори – понеже са били във властта и знаят реалния сектор – до ден днешен по управлението не се изказват. ДПС говори за правата на човека, които ние внимателно и точно спазваме. Затова направих и тоя пълен обрат по отношение искането за референдум на новините на турски език.

- Изправянето ви до Волен Сидеров, когато той поиска референдум, го отчитате като гаф, нали?

- Не е гаф. Има доста медии, които защитават корпоративни интереси заради собствениците си. И когато им се нарушат интересите, те веднага обръщат медиите си срещу правителството. В случая Сидеров и “Атака” имаха нужда да кажат, че желаят да си изпълнят предизборно обещание…

- Какво общо обаче има някакъв си партиен интерес със задълженията на министър-председателя?

- В случая аз не отидох там само като министър-председател, а и като човек, който търси подкрепата на “Атака” в парламента по важни теми. Защото видяхте, когато гласувахме бюджета, как РЗС се врътна, а половината от “Синята коалиция” ги нямаше в залата. Разбирам въпроса ви – абсолютно съзнателно съм се изправил до Волен и абсолютно съзнателно знаех какви ще са последиците от това за мен.

- Някои смятат, че телефонното обаждане на премиера на Турция Ердоган е повлияло на решението ви. Така ли е?

- Не! Турция няма реакция по този случай. Ердоган е достатъчно сериозен човек и политик, за да си позволи подобна намеса. С него си говорим за проекти и вчера даже пак се чухме. Турция има огромна нужда да се направят “Горна Арда” и “Тунджа”. А пък ние имаме изгода Турция да започне да купува ток от България. Така че като държавник не бих скарал две държави за нещо, което е незначително за реалния живот. Знам, че то дразни, но по-добре да кажеш: “Да, сгреших, мотивите ми бяха такива и такива, но по-важен е просперитетът на държавата”. И не считам, че това е срамно. По-срамно е да проявиш инат и да заложиш интересите на държавата.

- Политиците обаче нямат навик да признават грешки.

- Аз съм нормален човек. Всеки греши. Вие не грешите ли? В редакцията ви всичко безгрешно ли е? Аз нямам претенциите на предишните премиери, че съм завършил университета за министър-председатели и че моите действия са най-правилните. Уча се от предшествениците си, уча се и от европейските си колеги. Ако съм сгрешил – поправяте ме! Това е ролята на медиите и на гражданското общество – да са коректив на властта. Държавата е наша, обща. Тя не е моя, за да проявявам инат.

- Кой от министрите ви създаде най-много проблеми досега?

- Дянков! С острия си език, не с действията си. Сега нещата се нормализираха, но преди месец и половина с него влязохме в тежки разговори. Трябваше да го браня. Но Дянков свърши много работа. А пък в следващите месеци му предстои още повече. Най-важното, в което трябва да успеем, е балансираният бюджет със запазване на реалния сектор на икономиката. В следващите 3-4 месеца тандемът “Трайков – Дянков” трябва да е много силен, за да не допускаме фалити на фирми.

- Социолозите предричат, че кризата може да доведе до промени в кабинета, до смяна на министри.

- Засега всички се справят. Това момче Трайков прави чудеса от храброст само и само да въведе ред в договорите, които заварихме, за да не ни скара с другите държави и да е в интерес и на България. Промени в правителството няма да има. Напрежение – може. И сега сме под напрежение заради липсата на пари. Напишете го с големи букви – ВЗЕЛ СЪМ НА РЪЧНО УПРАВЛЕНИЕ ФИНАНСИТЕ В МОМЕНТА. Това, което идва като приход в хазната, веднага го пращаме – ето, преди 30 минути (интервюто е взето във вторник сутринта – б.а.)пратихме 30 милиона лева на докторите. Разберете, държавата няма пари! Станишев и компания изцоцаха държавата. Спрях всички пари в министерствата. Лишихме се от най-елементарното, всеки си плаща кафето, което никога не е било. Ако имаше пари – защо да не дам на социално слабите, на пенсионерите, защо да не се разплатим? Защо? Да не съм глупак да изнервям хората?

- Кой ще стане външен министър, след като Румяна Желева бъде избрана за еврокомисар? Кой ще е “умният и красив мъж”, който ще я наследи като дипломат №1

- (Замисля се – б.а.) Ще го кажа на 13, 14 януари (след изслушването на Желева в Брюксел -б. р.) Но по това определение, което тя даде, освен мен, не виждам друг! (Смее се – б.а.) С това си изявление Руми Желева ми създаде проблем, защото освен мен не могат да извадят друга личност. Как да признаят сега кой е по-умен и по-красив от мен? А кажете сега, де!

- Е, изплюхте камъчето! Не знам защо, но в последните дни видях някаква тъга във вас. Права ли съм?

- Завиждам му на Цецо (вътрешния министър – б.а.), това е точната дума.

- Защо?

- Ами вечер като ги съберях у нас (вътрешния министър и шефовете на службите – б. а.)до четири часа сутринта говорим, обсъждаме. По едно време Флоров (шефът на ГДБОП – б.а.) ми вика: “Ще ни изгонят от къщи”. Разбирам ги момчетата… Много работа свършиха. Заслужават поздравления! Обществото се успокои. Виждате, откакто задържахме “Наглите” – кражбите драстично намаляха. Това е сигнал и към чуждите инвеститори. Те искат сигурност.

- Споменахте за “Наглите”. Има ли битка между вас и Алексей Петров?

- Не. Защо да има битка между нас?

- Някои помпат Алексей Петров да влиза в политиката като ваш опонент.

- С него се познаваме от 1983 г. като съотборници каратисти. Всеки човек има правото да се развива по начина, по който намери за добре. Ако иска да влиза в политика – добре дошъл.

- Продължавате ли да си пушите пурите заедно?

- Той не пуши, поне доколкото знам. И аз до своята 44-годишнина не бях слагал нито цигара, нито пура в устата си. Но нервите ми вече не издържат, толкова ми е напрегнато. Така че Алексей Петров да прави това, което счита за необходимо.

- А акцията срещу “Наглите” не е ли насочена и срещу него?

- Защо? Мисля, че с този въпрос вие ще го обидите.

- Но негов съдружник е сред арестуваните.

- И на Цветанов (вътрешния министър), и на Йовчев (шефа на ДАНС) им казах – за следващите операции да вземат именника на детските градини в София, те са много сладки, и да кръщават разработките: Присмехулче, Патенце, Смехоранчо…

- Смеете се сега, но когато сте започнали операцията не ви е било до смях, нали? Кога я стартирахе?

- Преди време бях накарал министър Цветанов да ми подготви един анализ за работата по отвличанията. И една вечер той ми донесе 300 страници. Седнахме, изчетохме ги и разбрахме, че по този въпрос нищо не е работено. И че тези, които в обществото бяха наричани “неуловими, недосегаеми, безгрешни”, бяха оставили толкова доказателства за престъпната си дейност, че ако някой наистина бе направил анализ на грешките им, щеше да стигне до тях. И се заехме… Оттам нататък знаете всичко. Не беше толкова сложно.

- Но не се знае нищо за поръчителите им?

- Те нямат поръчители. Те са банда тежки криминали, за които да откраднат скъпа кола и да я върнат за откуп е абсолютно същото като да откраднат човек и да го върнат за откуп.

- Отдавна не сте хващал, г-н премиер, четката. Иска ли ви се да рисувате отново?

- Иска ми се! Но просто нямам време. Вярвате ли ми, снощи в 9,30-10 ч за последно говорих с Трайков и с Дянков. Министър Нанев (на здравеопазването – б. а.) до 10 ч ми писа есемеси – напрежение в лекарските среди, ако не им платим парите…

- Вие наистина ще им развалите семействата на министрите.

- Аз пък им се радвам за това, че приемат лично проблемите и се борят и за парите, и за съсловията си. И Найденов (на земеделието – б.а.) не ми дава мира за ветеринарите, които също чакат.

- А за разтоварване нямате ли желание да хванете китарата, да отпуснете гласа си?

- Единственото желание, което имам, е да почна да ритам топка и да играя тенис. Защото това ми е важно. Използвам случая да благодаря на Тони Георгиев – турнира по тенис мина без проблеми. Лошото е, че вчера ме контузиха, като играх футбол в Банкя. И сега кракът ми отново е подут. Просто много обичат да ме ритат.

- Само че здравето на премиера е част от националната сигурност на държавата, така че ритниците към вас не могат да се приемат за безобидни. Не натрупахте ли вече умора – в събота и неделя търчите да откривате обекти из страната? Защо ви е това?

- Има умора. Изборите бяха много изтощителни, с огромно напрежение. И хората около мен се умориха, виждам. А и аз им навих докрай пружините, даже вчера си говорихме за това с Краси Велчев (съпредседател на ПГ на ГЕРБ – б.а.)Съжалявам, но хората очакват от мен и от ГЕРБ чудеса. Сякаш сме извънземни.

- Няма ли да намалите темпото?

- Няма как да го намаля, защото цялата 2010-а ще е криза. И всеки ден ще сме на ръчно управление. Всеки ден ще решаваме някакъв проблем. Всеки ден!

- Чакат ви и вотове на недоверие, нали си знаете?

- А, възникне ли и такова напрежение, веднага отивам на избори. Изобщо не ми пука за този кабинет, дето сега стоим. Или ще ми казвате “Благодаря ти, че си съсипа здравето и правиш всичко да се измъкнем по най-добрия начин от кризата”, или избори!

- Г-н премиер, да сме наясно – благодарности не може да очаквате. Критиките ще се засилят, знаете след “Осанна” иде “Разпни го!”

- Не очаквам в буквалния смисъл да ми кажат “Благодаря”, очаквам всички да си знаят мястото и да не прекаляват с претенциите, за да се измъкнем от кризата. Защото те (опозицията – б.а.) знаят какво са причинили. Отида ли на избори, може да имам не 116, а 60 депутати, но ще съм в парламента. А за останалите – каквото каже народът. Хората трябва да знаят, че 2010-а ще е много трудна. Знам, че много хора сега потъркват ръце и си казват: “Охо, ей сега всички ще видят, че като няма пари, ще го провалим”. О кей! Дори и така да е. Баща ми казваше: “Як си, сине, ама си будала”. В случая съм будалата, който максимално стабилна ще изкара държавата през тази криза. Уверявам ви!

- Имате ли чувството за мисия?

- Усещам огромна отговорност, която ме смазва. Защото никой не иска да я споделя.

- Оплакахте се, че сте самотен, че заради властта оставате без приятели. Не плащате ли висок данък обществено мнение?

- Така е. Но искам да запазя тези хора от всякакви приказки и страховити спекулации. Нали видяхте – накрая излезе, че Котараците са виртуали, че въпросният Стенли, към когото имам враждебно отношение, закарал три бетоновоза от 300-те, които в даден момент ползва метрото. Някой да ме е видял в ресторант в последните 5-6 месеца. Ако вляза и кажа “Здрасти” на някого, на другия ден ще гърмят: “Видяхме го в една кръчма с еди-кого си”. Не ходя на ресторант! Не съм стъпвал и на корта в Банкя, за да не кажат кръга “Банкя”. А се видя, че такъв кръг няма.

- Тази самота няма ли да ви убие?

- Тежи ми зверски. Аз съм социален човек. Обичам да играя карти, обичам да играя мач с приятели и добре че се върнах във футбола. Защото поне два часа на терена мога да бъда нормален човек. Иначе ще се разсипя. Такава радост изпитвам, като отида да ритам.

- Какво би казал Тодор Живков, ако сега ви види?

- Сигурен съм, че щеше да ми даде добра оценка.

- Власт, пари, слава. Според вашата класация кое е най-важното?

- Властта, особено в условия на криза, не е преимущество, а отговорност. В човешки план няма полза от тая власт – да ти е по-топло, да ти е по-комфортно или по-хубаво, не е. Парите – дано всички политици схванат, че влезеш ли в политиката – не ти трябват. Не можеш да ги харчиш. Някой може да си мисли, че тайно през друг ще инвестира – веднага се разбира. Така че и парите не са нужни на практика.

- Славата?

- Славата – никой не може да ми я вземе. За тези десет години в личен план ми е достатъчна. Благодаря на хората за подкрепата и желая на всички сънародници весело посрещане на Новата година. Пък догодина, ако се държим заедно, ще преодолеем и кризата.

Отдавна свикнахме да поставяме в обществения си живот по важност и трапезни обсъждания журналистическите братя и сестри. То може ли да си представим България без сутрешни тв-блокове, политически коментари, светски събития, реалити формати, екзотични надпревари, танцувални и песенни шоута, а и в крайна сметка накъде сме без Гала, Васа Ганчева и Мартина Вачкова? Да де, ама през отиващата си година станахме свидетели на няколко уникални творения в гилдията на журналистическите „емблеми”.
На първо място/без никаква конкуренция/ – майната Бареков премина като риба скабрица през уникални превъплащения само за 12 месеца. Накратко казано: – където се изхождаше, после лижеше и повтаряше физиологическото упражнение в обратен ред. Само един пример. Това творение на ранната чалга така и не можа да се определи къде е – при десните или при левите, при Първанов или при Борисов. Още на 9. 10. 2008 год. той взе та драсна една статия във в-к „Стандарт”, която озаглави „Презареждане на Първанов” и усърдно облиза доносника Гоце, където трябваше и не трябваше: „вещая на президента добри дни и чудесно политическо бъдеще”, после Гоце бе наречен „остров на спокойствието и носител на толерантността”, накрая определи Гоце от Сирищник за „баща на нацията”. В резултат на последното маса десничари поискаха да станат копелета в родината си. И Бареков за финал завърши с категоричното: “Първанов бил изчерпан. Дрън-дрън! Ако това е изчерпване, скоро ще го видим, че е презаредил батериите.” Може би защото статията /то трудно може да се определи за журналистическо творение/ се появи във вестника на Тодор Батков на 17.10. того президента на „Левски” бе удостоен с орден „Стара планина”.
После героят на БТВ се ожени телевизионно и пловдивският патрика и съименник нареди всички църкви в града да бият като при мор или като за бракосъчетание на коронована особа. Можеше да стане каноничен скандал, но за митрополита Николай се знае, че не е съвсем с всичкия си, та го опростиха синодалните старци. Поради лудост, не заради правилност на решението. Нали повторния младоженец изрева пред Герговия „Пълдин” с икона в ръце – „Да живее православието!”.
След панегирика на Гоце-президента Бареков изпадна във възторг от Бойко и отново седна и драсна нова статия, но завъртя задника си като кючекиня в „Син Сити”. Само прочетете: „Борисов директно постави Първанов при лошите от ДС, които вече трябва да си ходят и подкрепи десните, които поискаха импийчмънт… Браво на премиера!… Първанов бе главен архитект на предишното правителство и основен кадровик сред магистратите. Кирливите ризи на бял свят правят все по-слаб Първанов и той все повече се превръща в средство за промяна на политическото статукво. Как? Много просто…” След като прочетох умотворенията на анализатора Николай Бареков се сетих защо един друг политически наблюдател бе решил да пише вече думата анализатор с две „л”-та, т.е. – аналлизатор.
Припомних си как в разгара на предизборната кампания същия Бареков преглътна/без предихание/ думите на новия си любимец Бойко, че е „мекере/подлога/ на Станишев”, но в нощта на изборите се изнесе в свински тръс до Банкя, та първи да положи морно чело в скута на бъдещия премиер. Така и стана – Бойко е благороден и опростителен, особено за такива като Бареков. Усилията на журналиста да оплете в собствените си проявления на ефирното поле Гоце, Гергов, Бойко и Янето докараха една загадъчна случка – самопровъзгласилият се за папа на журналистиката изведнъж изчезна от БТВ. Дали го изчезнаха или му подсказаха да се изпари от сутрешния пояс не стана съвсем ясно, но много скоро той се впусна в дебрите на Интернет и написа: „Това е най-влиятелният блог за анализи и политика”. Малееееее… В „анализите” му всъщност се повтаря един и същ рефрен – Вижте ме колко съм умен! Ама защо съм толкова умен и прозорлив?! Аз пиша така прекрасно, че сам се удивявам. Това, което излиза на монитора от мен ли е? Толкова е прекрасно всичко, което върша!
При тези самовнушения съвременната медицина се допитва до едни специфични деятели с бели или светло-зелени престилки, които идват по спешност, ако са настъпили необратими промени в психиката и особено в личната самооценка. Нали се сещате, че в техните заведения е пълно със сталиновци, хитлеровци, тодорживковци, един преди години се самообяви за Мопасан, а друг за преродения Кларк Гейбъл. При ранния кадър на пловдивската „Чака-рака” нещата опират до самоконстатирана свръхгениалност щом си препрочене творенията… Може и аз да не съм с всичкия си /май, защото през 1996 год. бях в компанията на Пламен Джонсъна и маймунката му Чита, когато Бареков започваше кариерата си/ , но като преглеждам блога на Бареков ми се струва, че автора трябва, ама задължително да наблегне на четенето и в никакъв случай не на писането, но … времена и нрави.
Жалон за журналистиката през 2009 год. стана и неповторимата Криси Патрашкова, която до този момент бе известна като фенка на ЦСКА, „светски” хроникьор, културно-масовичка в разни издания и експерт по кино-премиери или реалини-формати. Тази година благородната дама изуми българите и си направи стайлинга досущ 1 към 1 с този на съветския депутат, певец и мафиот Йосиф Кобзон. Благодарение на Патрашкова във фризьорските салони вече е достатъчно да си заръчаш „прическа тип Кобзон” и труженичките на ролките и четката си знаят работата /първа я последва пловдивската поетеса Божана Апостолова/. След посткомунистическите залитания в „стайлинга” Патрашкова се насочи към „свободната” преса и спретна първия официален орган/без извинение за думичката/ на тайните служби. Логично го кръсти на една от разработките на всемогъщата ДАНС – в-к „Галерия”. Аз и досега не намирам разлика между „Уикенд” и „Галерия”, освен перманентните отпратки във второто издание към героите на прехода, живеещи с галещи спомени за комунизма, развития социализъм, миловидната Гала, доносниците, мутрите и държавните силоваци. За един от последните, Алексей Петров, се говори, че е идеологическия и партиен съзидател на изданието патрашково. В последния брой разсъждава /представя/ за благородната дейност на ДС самият шеф на 6 отдел на 6 управление Митьо Гестапото, който направо ни разплаква в откровенията си за „високоотговорната” работа, която вършели… Комунистите и службите им.
Противно на общоприетите „класации” аз така съм си регистрирал „фаворитите” за 2009 год. – Бареков и Патрашкова. Величави достижения в спотаената журналистическа свобода! От църковните камбани на Пловдив до прическата на Кобзон, от клетвите пред Гоце до антрето в Банкя, от „Народна Армия” до „Галерия”… Все със задължителния наведен до откат кръст.
Като се опитвах да разсъждавам за нашенската журналистика през 2009 год. ми попадна един термометър, произведен „Made in USA”/доста преди годината, която изпращаме/ и в упътването му пише буквално следното: “След ректална употреба да не се ползва орално”. Преведено на български означава: „Ако го употребите в задника си, не го ползвайте после в устата си.” Звучи гадничко, но така са написали производителите от братска USA, а те знаят как да се предпазват в необичайни ситуации.
Що ли го написах последното, като си мислех за Бареков и Патрашкова ??!

още една безкрайно интересна статия за Бареков

Ако сбъркаш и отвориш блога на Николай Бареков, право в очите ти стреля пищов, след което ако още мърдаш, върви надписа: „Ти прочете ли коментара на Бареков?”.

А ти, загаси ли телевизора, когато излъчват телевизионните спазми на Бареков?

Всяка божа утрин българският зрител има убийствен избор – или да се взира надоумяващо в „китайското менте” на Б.Б. – Бареков по bTV, или да подскача в ритъм с хихикането на Милен Цветков по Нова телевизия. Диана Найденова я зафичиха в ракиеното време, уви.

Ако някой още не е разбрал, Бареков се е окопал в едни чували, които трябва да ни внушат, че тече някаква революция в главата му

Ако някога влезе истински непосредствен гост в студиото на Бареков, който да не е предварително сцениран и режисиран,

абсолютно съм сигурна, че ще запрати един от чувалите върху главата на водещия.

Телевизията странно толерира подобен глуповат егоцентризъм, но защо да е странно, когато тя дори не върви след победителите, а ги носи на ръце.

Бареков е толкова повърхностен при задаването на въпросите, толкова словесно елементарно ръкомаха, че в един миг си напълно убеден, че това момче ще свърши в цирка. Като поддържащ клетките на маймуните.

Медийната олигархия – четвъртата проститутка •13 януари 2009 г.

http://bgdemoni.wordpress.com/

малък откъс :

Веселина Томова
Взрени в парвенюшкото си благополучие, изминали слагаческия път от басмени рокли и сандали на бос крак до палати за милиони и пури, споделени с президента, медийните босове изтърваха момента, в който превърнаха журналистиката от четвърта власт в четвъртата проститутка. Днес в “жълтата” преса можеш да прочетеш всичко онова, което трябва да се пише в сериозната, а в сериозната – всичко, което не става и за жълтата.

Веселина Томова: Моите срещи с Алексей Петров -Трактора

http://slivenplus.blog.bg/drugi/2009/11/17/veselina-tomova-moite-sreshti-s-aleksei-petrov-traktora.438043

1. Смяната на властващите в следствие на редовни избори дали е най-голямото политическо събитие? Същото можеше да се каже за коалиците – СДС-ДПС, НДСВ-ДПС – преди това. Поглеждайки политическият живот от изминалите 20 год. изниква една странна закономерност – винаги когато ДПС подкрепя по един или друг начин управляващата партия, мандата е пълен и самото ДПС повишава своята подкрепа. А когато не е в подкрепа или си я оттегля има предсрочни избори и ДПС отново повишава своята подкрепа, справка – БСП(Луканов)-ДПС, СДС(Ф.Д.)-ДПС, БСП(Виденов)-ДПС. Странно нали?

2. Зашеметяваща победа? По-малко от 51% в парламента? С крехката и несигурна подкрепа на малцинството? Напомня ми един стар виц – С малко но завинаги. Ще бъде интересен мандат.

3. Ако победата се дължи на предишното управление, каква роля изиграва пророческият клип на БСП? Дали с негова помощ подкрепата за ГЕРБ се е увеличила? Ако да, това значи че предишното управление не е било толкова черно, ако ли пък не то подкрепата не е толкова голяма.

4. Някой може ли да си представи Доган(един от невероятните играчи на политическата сцена) при наличието на 3 теле-камери така лаишки да се “издъни”, освен ако не е било нарочно? Не съм депесар, но немога да се сетя за лидер на друга партия който да е бил начело 20 години. Въобще защо ли ми се струва че тройната коалиция направи всичко въможно да не спечели изборите? Защо ли?

5. Дянков – един от стоте топ икономисти в света. Как ли ще помогне за преодоляването на кризата след като не успя със своите 99 топ събратя да я предотврати? Мерките предприети от него – различни отсктъпки на “бизнеса”, прехвърлянето на тежеста върху крайният потребител(повишени акцизи,косвени и преки налози), намалена социална дейност, бюджетен дефицит са именно онзи американски патент благодарение на който света се сдоби с КРИЗА!! Тъпо е с бензин да се гаси пожар! Че даже е и опасно! Ако не вярва да пита генерала-слънце да го светне!

6. Чудно защо има криза в медиите? Още по-чудно зашо Барекадов върви по техните стъпки?

7. За Яне въобще няма да питам, как от поборник срещу корупцията в тройната коалиция се превърна в черната овца на сегашното управление, малко преди да огласи науршенията на голям брой министри свързано с конфликт на интереси и несъвместителство? Също така за заиграването му с еврейството – то не бяха спецове от МОСАД, отчети и инструктажи на конференцията на президентите в Израел(не на държавните глави, а на другите, над тях, в сянка) или срещите с еврейската организация “Шалом” преди кметските избори. Помиярска работа!

8. За акциите “Наглите” – БРАВО И БИС!!!

9. Някъде четох че съдът се зъби на Ц.Ц. Министърът ги бил осъдил предварително – вярно, заслужават и повече. Само че съдът се ръководи от закони. Ако искат съдът да не ги пуска защо до сега спаха и не промениха законите – за съдебната власт, полиция, следствие, прокуратура и др. които ще осмислят техният труд? Нима теле-камерите са по-важни от истинската работа? Дали не вървим към ситуацията – Вервайте ми, но с насочен към главата пистолет?

10. Не на последно място – Кога ще започнем да мислим с главата си, а не с гражданската си защита(ГъЗъ)? Справка Фандъкова – Хаос с приема в детските градини преди време, сега кмет. А положението със скорошният сняг? Добре че бяхме в периферията на фронта инак ……….. Полудяването е на 6!

11. Какво ли ни чака занапред?