Кръгът „ Cash & Carry” на Прокопи „Крадеца” се опитва да изнудва и това правителство, само че този път си намери майстора. Наскоро Прокопи “Култориста” се прочу в операция “Наглите” на МВР. Кой обаче е по-нагъл !? -Този, който отвлича хора, или този, който рекетира цялото общество и е готов да прецака държавния интерес в името на поредната си кражба…

Господин Крадец, чашата преля! Замесвате името ми във ваша акция за спасение там, където не е нужно. Цяла България знае, че сте затънал в дългове до гуша и сте един фалирал бизнесмен. Краят ви е дошъл, а агонията ви заслепява и ви кара да правите глупости и да приемате мръсни поръчки за жълти стотинки.

Прокопи „Крадеца” е дете на няколко правителства. Неговите номера на рекетьор отдавна са известни в българската журналистика. Когато Прокопи поиска да лапне тлъста държавна поръчка или да открадне някое предприятие като „консултант”, той отива при поредния премиер и започва да го крънка с някоя гадна поръчкова статия във ведомствения си официоз „Cash & Carry”. Кръгът „ Cash & Carry” на Прокопи „Крадеца” се опитва да изнудва и това правителство. Само че този път си намери майстора и премиерът Борисов го изрита със силен шут отзад.

Ще помоля Прокопи “Крадеца”, след като е толкова съзнателен журналист, да отговори публично на следните два въпроса: -

-Изгонен ли е бъдещ министър от това правителство за връзки с него и за среща, на която Прокопи „Крадеца” е обяснявал на въпросния бъдещ министър, че е лично негово назначение и трябва да му е „благодарен”?

-Рекетирал ли е Прокопи „Крадеца” настоящия премиер със статия, срещу която е искал лиценз за банка?

Номерата на Прокопи „Крадеца” този път не минават, защото това правителство очевидно не се поддава на изнудване. Ако крадецът не отговори до една седмица публично, ще оповестя отговора на тези два въпроса и ще приключим с темата завинаги.

Очаквайте голямото завръщане с екипа на BNEWS!

Барекадата ще бъде издигната в центъра на София.

Врагове, имате право да треперите.

Бареков: Спартанци, елате с мен на Барекадата!

Познай кой ще ви събуди пръв на Барекадата ???

1. Бойко Борисов
2. Симеон Дянков
3. Иван Костов
4. Волен Сидеров
5. Сергей Станишев
6. Цветан Цветанов
7. А, може би всички заедно..?

Дълги години около Първанов витаеше ореол на силен, обигран и недосегаем политик. Честно казано и аз имах подобна заблуда. Вчера се оказа, че колосът „Гоце” бил на глинени крака. Медиите не са виновни сами по себе си за това… Къде от страх, къде от глупост, къде от явна цензура те бяха с вързани ръце и все нямаха причина да задават неудобни въпроси към държавния глава или не дай си боже да напишат нещо лошо за него. Комфортът му свърши с появата на втори силен център на власт в лицето на Борисов и ГЕРБ.

Вчерашният ден бе същински крах за митовете около т.н. политик Гоце. Причина за това беше грубата грешка, допусната от пиар стратезите на президента. Първо с глупавото заяждане и пускането на стенограмата на Дянков, а после с пресконференцията, на която се появиха и първите неудобни за Първанов журналисти. С вероломния акт срещу министъра на финансите държавният глава си навлече мощен враг на гърба. Той настрои срещу себе си цялата партия ГЕРБ и нейния рейтингов лидер. За разлика от креатурите си в БСП сега Първанов ще бере огромни ядове с настръхналите лидери на управляващата партия. А и народът си знае, че щом президентът рипа срещу това, че ужким имал милиарди, все нещо има скрито-покрито.

Със силните шега не бива и сега Цветанов, и структурите са силно мотивирани, за да извадят на светло мръсните тайни на президента. Вчера вътрешният министър беше първият сериозен политик от ГЕРБ, който публично произнесе, че „царят е гол” като нарече пред BNews и в. Стандарт самия „цар” с прякора му от ДС – Гоце, и „морално дискредитиран”. Май агентурният псевдоним Гоце се оказва нещо като вододел на българския преход и на политическите ценности у нас – който го произнася публично, е от едната страна, а който се прави, че го няма, е от другата – страната на цензурата и на олигархията.

Единственият журналист, който си позволи да пита Първанов за ключовите думи на Цветанов – Валерия Касиян, принуди държавния глава да онемее и да мига на парцали половин минута. Отговорите на Първанов на всички неудобни въпроси бяха неубедителни. Той не отговори на нашия въпрос, който всъщност преразказа въпроса на вътрешния министър, защо бе убит неговия съветник Емил Кюлев.

Вместо да отговори, Първанов изтича на прибежки в друга тема – за Маргините, и направи неясни внушения по адрес на трето лице. Нещо повече, без да иска, Първанов с половин уста призна, че май се е засичал и с емблематичния Маджо на един рожден ден като ни в клин ни в ръкав разказа, че неговата охрана от НСО не проверявала поименно гостите по партитата, на които бил канен. Ако това е вярно, значи службите у нас не струват пукнат лев.

На кои още въпроси на Цветанов Първанов си направи оглушка. Въпросите за пернишкия олигарх и президентски спонсор Людмил Стойков, за поредния президентски лов след трагедията във влака за Кардам, за прикриването на далаверите на Тройната коалиция, са все недуобни риторични питания, на които президентът няма какво да каже. Вместо това Първанов говори за неясните и размити икономически досиета на прехода.

Ами то такива реално няма, защото става въпрос за метафора, и за това всеки политикан може да си чеше езика по безобиден начин като разтяга локуми за разни шменти-капели. Обществото вече говори, че когато президентът мълчи гузно или бяга от темата, има какво да крие. Нали си спомняте нелепия отговор на пресслужбата на президента за лова на вълци в Пиринско, часове след като 8 души изгоряха като факли във влака.

Не третия ден след националния траур от президентството смутолевиха и то от втория опит, че президентът наистина е бил в гората, но не бил ловувал!!!

Какво ли е правил с бойни другари президентът сред пиринските глутници?

Сашо Диков беше другата черешка на тортата вчера. Освен, че довлече на сцената изстиналия труп на убития козел архар, смелчагата Диков притисна Първанов в ъгъла с въпроса ще си подаде ли оставката, ако се докаже, че лъже. Преди това колегата Диков вдигна бунт заради начина, по който думата беше давана само на журналисти от удобни за президента медии. Сашо и BNews вчера развалиха сценария на президентската изява. Образно казано, Диков вчера сложи публично едни вити архарски рога на Първанов и то пред очите на жена му.

През последните дни Първанов се представи зле и понесе много тежки удари. А можеше да мине с едно мъдро и високопарно интервю в удобен вестник или телевизионно шоу и да се скрие в дън гори тилилейски, както обича да прави. Любимите му медийни олиграси скоро ще се замислят дали да продължават да го крепят, защото балонът се спука. Грешките станаха прекалено много, а противниците на Първанов – твърде силни и неудобни.

За беда и Дългия е „болен” и няма кой да даде едно другарско рамо. Медиите май „прогледнаха” към доскорошния си фаворит и ще е много трудно някоя дълга ръка сега да спре тяхното нараснало люпобитство към мръсните чаршафи на един доскоро всесилен властник. Ама кой знае, може би най-интересното от войната на Първанов все пак предстои и той наистина не е за подценяване.

Прочетете повече по темата в http://www.bnews.bg/

 През последните години историческата дата 4 февруари редовно се използва от БСП и от президента за пиар акция с една единствена цел – да подменят  истинските факти и да се изкарат герои със задна дата. А фактите не са никак лицеприятни за левите лидери. Понеже историческата памет на хората е къса,  евтините им номера минават лесно. 

През 1997 година народът и опозицията бяха активната страна в процеса, а лидерите на БСП – пасивната. Тяхната единствена цел преди години беше да „спасят кожите“ след Виденовата зима, която изкара озлобения народ по улиците. Аз също съм сред участниците в тези събития като един от водачите на студентските бунтове в Пловдив. Знам нещата от първо лице и също мога да кажа неудобни истини за тогавашната дясна опозиция. Не изключвам искрата на бунта да е била подпалена изкуствено и да е имало организация с помощта на икономически кръгове. Ролята в революцията на опитните машинатори Ахмед Доган и Евгени Бакърджиев също не е за подценяване. Нали си спомняте, че самият лидер на ДПС сам се хвалеше, че почти насила е изкарал тогавашния лидер на СДС Иван Костов начело на протестиращите граждани. Но обективните условия за революция бяха налице, защото икономиката на България бе докарана до катастрофа. 

На 4 февруари 1997 година завърши политическата криза, довела до масови протести, които на практика парализираха държавата. Ние, студентите и гражданите в Пловдив, два дни по-рано бяхме барикадирали магистрала „Тракия“ и основните пътни артерии в града. Животът буквално бе спрял и чакаше омитането на БСП.  Цялата държава беше настръхнала и бяхме готови на всичко, за да изгоним омразните управляващи от властта. Като лидер на БСП Герги Първанов няколко дни си играеше с огъня и мотаеше отказа от сформиране на второ червено правителство начело с бившия вътрешен министър Николай Добрев. Това е истината. Президентът /Петър Стоянов/ вече беше от опозицията и БСП беше притисната като в менгеме от него, народа и опозицията. Отказът на Първанов и Добрев беше логичен и дори закъснял във времето акт, защото БСП въобще можеше да откаже мандат за съставяне на кабинет от държавния глава и така да ни спести няколко дни от тяхната агония.

Махането на БСП беше неизбежно след зловещия провал на тази партия. За втори път след падането на комунизма гладът и хиперинфалцията се настаниха в домовете на хората. Когато децата му няма какво да ядат, българинът хваща сопата. Нито Първанов, нито вътрешният министър Добрев /бил на поста само няколко месеца/ носят най-голяма вина за провала на тяхната партия. Но те също бяха част от виновниците. Нека сега живите /бог да прости починалия Николай Добрев!/ не се опитват да използват уважението към паметта му за лични политически цели.

През зимата на 1997 година политиците нямаха главната роля. Събитията от 4 февруари имат напълно протоколен и церемониален характер, с който се сложи край на кризата. Политиците от всички цветове не трябва да използват един народен бунт и да си приписват заслуги. Именно политиците у нас са тези, които застрашават с поведението си гражданския мир на нацията. Наглост и безочие е да докараш хората до ръба на оцеляването, а после да се хвалиш и тупаш в гърдите, че си ги спасил от гражданска война.